Кой ме прокле?

Проза » Други

1.3K 0 6

Кой ме прокле да съм нещастна цял живот?

Все като ми се случи нещо хубаво, на момента се случват хиляда лоши неща!

Та и на малкото щастие, което ми се случва, да не мога да се нарадвам като хората.

Все така изгубена да скитам всеки ден, все така самотна да се прибирам всяка вечер.

И така заспивам без топлина.

С мисълта, че някъде по света я има моята сродна душа.

Но уви, на сутринта отново съм сама... и мисълта се губи в забързаното ежедневие.

И пак сънувам... не когото трябва, и все така далече е от мен щастието!

Работа, самота, работа, самота... докога ли ще е така?

22.10.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mindwinter (Руина)

едва ли си самотна...просто около теб има твърде много хора, които ти се навират в лицето с тъпите си усмивки*, а просто не те интересуват

самотата е нещо много рядко срещано в най-чистия си вид всъщност...

2008-10-26T02:29:00+03:00
radi. (Ради Стефанов Р)

Лелеее! Какъв шедьовър.

2008-10-25T10:50:59+03:00
silvestra (Силвия Герджикова)

Благодаря, мило, за подкрепата.
Желая хубав и весел ден

2008-10-24T06:53:21+03:00
Деската22 (Десислава)

Силве, има доста истина в думите ти. Допаднаха ми, харесват ми. И аз съм като теб искам сродната душа, но все още я няма, това не означава че цял живот ще сме сами, напротив - в живота трябва да срещнеш няколко неподходящи за да разберещ кой е подходящ за теб. Горе главата знаеш че аз те подкрепям

2008-10-23T23:20:40+03:00
em4ety (Емануела Кацарова)

Невероятно ! Наистина докосва. Все едно аз съм го писала.

2008-10-23T22:29:26+03:00