23.10.2011 г., 23:08 ч.

Който може 

  Проза » Други
720 0 2
1 мин за четене

Можем ли да заповядваме на сърцето си? Аз не мога! Това не го умея, а колко много исках да имам тази способност. Да захвърлям чувствата ей така, да забравям бързо болката и да бягам, когато не си заслужава. Да обичам когото трябва и да не очаквам прекалено много от всеки до мен.

Можем ли да заповядваме на сърцето си? Някои успяват, но за кратко. Няколко месеца контрол, няколко месеца скътаване на чувствата, няколко месеца страшна борба със онази машинка, която тупти в гърдите ти. Няколко месеца и после всичко е същото. Пак го пускаш да броди по тъмните улици. Пак даваш воля на усещанията си. Пак затрептяват пеперуди. И пак изгаря от болка. Пак тръгва самичко срещу всичко и всички. И пак упорито вярва в любовта. А те ме питат дали с воля можеш да разпалиш любовта? Воля и време, и нерви и сили. Казват, че водата дълбае камъка с постоянство. Де да беше така и при сърцата. С повече търпение да създадеш любов, да предизвикаш любов, да сътвориш обичане. Някои успяват, други като мен се обричат на години упоритост, години инат, години, в които просто не се отказват от целта си. Не се предават за нищо на света! И всичко зависи от човека отсреща. Понякога очакваме много, а получаваме много по-малко. Понякога искаме нещо невъзможно, което би било възможно, но само с друг човек. Понякога, колкото и да се борим и да се молим, Бог не ни дава желаното. Нищо, че вярваш в него. Нищо, че премина всички трудности. Нищо, че си заслужи това щастие. Той просто ти обръща гръб, може би защото заслужаваш нещо по-добро. Някой, който ще се бори за теб, не ти за него. Някой, който няма да те нарани, защото болка винаги ще има. Тя се е родила в любовта. Тя изгражда любовта. Тя живее в любовта.
А на сърцето, който може, нека заповядва. Който може, нека го затвори в клетка, но то пак ще плаче за своята свобода. И пак ще се къса и ще ридае в нощта. И пак ще чувства болка и тъга.
Който може, нека заповядва на сърцето си. И който може, нека с воля да разпали любовта. Аз опитвах вече хиляди пъти. Аз опитвах безспирно вече години. Аз опитвах и още опитвам, ала надеждата в мен си отива!

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ............... Поздрав сърдечен, Лили!
  • "А на сърцето, който може, нека заповядва. Който може, нека го затвори в клетка...."
    Отново силно и хубаво! Браво, Лили!
Предложения
: ??:??