КОЙТО СЕ ВЗИРА ВЪВ ВЯТЪРА НЯМА ДА СЕЕ И КОЙТО ГЛЕДА НА ОБЛАЦИТЕ НЯМА ДА ЖЪНЕ

„ сей семето си сутрин

и вечер не въздържай ръката си,

защото не знаеш кое ще успее – това или онова,

или дали и  двете ще са еднакво добри.   

Защото не знаеш намеренията на Бога”.

Еклисиаст 11- 6 .

В буквалния смисъл  става въпрос за  сеитба, за трудолюбивите и мързеливите. Словото несъмнено ни насърчава да се трудим без колебание.Трудолюбивите ще са  успешни:  „Блажени вие, които сеете при всяка вода и изпращате навред крака на вола и магарето”!  Исая 32:20. Мързеливите винаги си намират причини и оправдания за да не работят: „Ленивецът казва лъв има, вън ще бъда убит сред улиците”. Притчи 22:13. В България няма лъвове по улиците, но има други неблагоприятни обстоятелства, които предизвикват недоволство, роптание и отчаяние. Словото, обаче ни казва:„От всеки труд има полза, а от бъбренето с устните само оскъдност” Притчи 14:23.

И като пример за трудолюбие ни  предлага да се поучим от мравката, която постоянно се труди и излиза, че е по-мъдра от човека:”Иди при мравката, о ленивецо! Размишлявай за постъпките й и стани мъдър” Притчи 6:6. Действай като нея, защото  тя работи усърдно без началник  и  приготвя храната  си навреме  Притчи 6:8.

В духовно отношение стиховете от Еклисиаст 4 и 6  ни говорят  за колебливите и нерешителните, постоянно съмняващите се и несигурни личности. Те, постоянно взирайки се в обстоятелствата, не смеят да вземат решения: „Който се взира във вятъра, няма да сее и който гледа на облаците, няма да жъне”  Еклисиаст 11:4. Като  не  предприемат необходимите  действия те и съответно нямат никакви резултати.

Поради проблемите, в които се взираме,  ние не виждаме възможностите  за действие, за успех  и  развитие. „Вятърът” ще отвее семето, ще завали дъжд, снопите ще паднат и семето ще се изрони. Но  колкото и да сме умни и предвидливи, ние не знаем Божите намерения: "Кой е познал ума на Господа…?" се казва в Римляни 11:34 .

Каквито и да са проблемите и обстоятелствата, трябва да се трудим, защото : „Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко" , казва  Еклисиаст  в 11:5.

Може да разгледаме посланието и в духовен смисъл. "Семето" в смисъл - думите.  Често човек се въздържа да сподели благата вест, защото  изчаква благоприятни обстоятелства. Обикновено това  са подходящо място, достатъчно  време, заинтересованост на събеседника, добра подготовка на благовестителя  и др. Страхува се, че "вятърът" ще отвее думите на благовестието му върху неблагоприятна почва, а градоносните "облаци" ще го унищожат. Но резултатите не са единствено в обстоятелствата, нито изцяло зависят от нас, тъй като Словото ни казва:  „…важен е не този, който сее, нито този, който полива, а Бог, който прави посятото да расте „1 Коринтяни 3:7.

В началото на моето повярване  се срещах с различни  хора.  И с голям ентусиазъм  споделях благата вест.  Но за един човек, си казах: „този идва от  място, където хората  са много корави и няма да ме изслуша”. Въздържах се да му говоря за Господа. Докато един ден, той сам дойде при мен и каза: „Чудя се има ли Бог, няма ли Бог?” Това беше достатъчно да ми покаже, че за Бога няма невъзможни обстоятелства.

Къде е разковничето за колебаещите се, а и за всички други?

Ако пристъпваме към всяко наше начинание с предварителна молитва, Бог е способен  да промени всякакви неблагоприятни и трудни обстоятелства. В това отношение всеки християнин има опит и свидетелства. Освен подходящи време, място и предразположено сърце, Бог ще ни даде и необходимите думи. Ние, обаче също трябва да бъдем внимателни. Ако пропуснете, например израз, като „търся смисъла на живота”, знайте, че сте пропуснали момента,вероятно заради липса на смелост.  Ако отдавна сте имали намерение да помогнете на беден или болен човек, но дълго време сте отлагали, когато най-после сте го посетили, е било вече късно – Господ  го е прибрал. Това да ви е за урок: ”не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш” Притчи  3:27.

Нека се молим за дух на откровение,  мъдрост както за себе си  и за собствения си живот, така и  за семействата ни, за работата ни,  за църквите ни и за България. За да видим бъдещето ни  в  Исус Христос!