Бях много изпълнително дете. Принципно. За коледните празници получавах все подаръци, които бяха в мнозинството си книжки и почеркът подозрително напомняше този на баща ми, а последният го видях да ми взима писмата до дядо Мраз от пощенската кутия. Малко засрамена от прямотата си, но изгаряща от любопитство питах.
- Тате, защо взе писмото ми до дядо Мраз от кутията, нали той минава да ги вземе през нощта?
- Улеснявам стареца, за по- сигурно ще го пусна аз в някоя пощенска станция като тръгна на път, така ще стигне по-бързо. - С усмивка и търпение ми отвърна той.
А аз, леко поруменяла, но доволно разбрала истината, пак питам:
- А с него явно сте приятели, пишете еднакво.
Баща ми, с присъщата си шеговитост, имаше отговор за всичко.
- Аз пиша хубаво, нали?
Кимам в знак на съгласие. Предизвиквах всеобща завист в училище с надписани учебници и тетрадки от него.
- Е, тогава знаеш отговора, просто дядо Мраз имитира почерка ми.
....
Сега съм на почти 30 години. И вярвам още в стареца с чувала. ...