- Мамо, моля те, разкажи ми някоя от твоите истории! – седемгодишната ми дъщеричка не заспива без да да ѝ прочета или разкажа някоя история. За мое щастие, тези които си измислям или разказвам по спомени, я вълнуват повече.
- Добре, Аля, желанието ти отново ще е изпълнено, но само с обещанието утре да не ни събудиш много рано. – усмихвайки се придърпвам одеалото ѝ нагоре и я оставям да се сгуши в мен. Оправям нежно русата ѝ къдрава коса и се замислям в коя история да се потопим днес.
- А, такива неща не обещавам! – смее се и ме поглежда дяволито тя.
- Хм, аз пък си мислех да ти направя мекички...
- Мекички, мекички, да!
- Да, но не в 7 часа сутринта! Нали?
- Разказвай ми до късно, мамо, и ще спя много утре! Обещавам! – предава се пред мекичките дъщеря ми, а аз пред обещанието ѝ. Баща ѝ трака на лаптопа си в съседната спалня, а ние се топлим взаимно в детското легло. Надявам се да не заспя докато разказвам на Алина и Амир да ми прекъсне съня посреднощ. Няма да е за първи път.
- Искаш ли ...