Ето пак наближава Коледа, това, ако не друго,  ме кара да съпоставям всички преживени Коледи отпреди. Навремето даже ми доставяше удоволствие да се разхождам сред коледните украси в града, газейки из снега... сега ми е чудно какво точно съм харесвал в Коледа... Коя произволна Коледа да взема от моя живот? Нещо от детството - твърде банално... Коледите тогава протичаха по един и същ начин, очакване, подаръци от новогодишната елха, е, тогава нямаше дядо Коледа, дядо Мраз (дед Мороз). Коледите са интересни, докато започнат да си приличат една с друга - след това стават безинтересни... Като студент? Ето ти сламка, май това беше времето, което само по себе си се различаваше от всяко друго време в моя живот... Я да видим някоя произволно  избрана Коледа т.е. Нова година,   С новым годом, както се казва... Преди една нова година имаше литературен конкурс, сега даже не си спомням темата... мисля, че беше за новата година; нещо от типа: нова година с нови сили, нови идеи за нов прогрес и светло бъдеще, възход и прочие... Та написах разказа и го пратих във местния вестник, като въобще не очаквах да излезе нещо от това, но както се казва, съдбата си знае работата. В случая тя се появи под най-неочаквана среща с един мой братовчед, който работеше като милиционер, по-точно инспектор в милицията, в народната милиция - (да не забравя задължителното прилагателно, което неотменно присъстваше пред съществителното милиция).Тогава милицията също беше носител на прогреса и затова прилагателното „народната” стоеше задължително пред нея... По този повод ще се отклоня малко; имаше тогава един виц: Прибрали един гражданин (другар) вечерта в народната милиция и както се казва вечерта го посъветвали с прогресивни аргументи. Отишъл гражданинът (другарят)  другия ден в партията (пред отговорните другари) да се оплаче, че вечерта в милицията му понатрошили малко костите. От партията обаче най-любезно го отпратили:

- Ааа, другарю, имате някаква грешка!... Всеки знае, че днешната милиция не бие!

Не знам - отвърнал гражданинът - днешната бие ли,  ама снощната ми разката фамилията.

Та така за народната милиция. Всяваше респект и общо взето и обществото се съобразяваше с тях, включително и редакторите на вестници...

Споделих на братовчеда моите терзания и за моя радост той ми каза, че се познава много добре със главния редактор на вестника и не само се познава, но веднага реши, че  трябва да ме заведе при него... Ами добре, ами много добре!... Речено-сторено - отидохме, редакторът ни прие много радушно... към мен се държеше донякъде наставнически... един вид сега навлизам в голямата литература и той разбира моето нетърпение да вляза колкото може по-скоро, но той приема да бъде мой наставник и единственото, което се иска от мен, бе да не бързам и да се вслушвам в неговите съвети - все ей такива дивотии... Дадох му разказа си.

След около седмица ми се обади и ме покани да отида в редакцията.

Хм, нека се поразходим - посрещна ме той още от вратата - разказът ти, ако се пипне оттук–оттам, може да се публикува...

- Ама, разбира се - пресякох го аз, горящ от нетърпение да видя час по-скоро името си, публикувано във вестника.

Онзи ме изгледа внимателно:

- Партийността в литературата е важно нещо, а виждам, че при теб отсъства.

- Как така отсъства?

- Просто отстъства.

- В смисъл, искате да кажете, че героите ми трябва да бъдат партийни членове?... Добре, добре, ще ги направим партийни членове.

- Не съм казал такова нещо... Виж... животът е многолик  и не би могло във всички положителни събития задължително да се участват  партийни членове... Партийността в литературата значи да погледнеш на едно събитие от класова гледна точка и да му дадеш оценка от гледището на позицията на партията

- Естествено, че ще бъде от гледище на партията.

- Затова ще се наложи да промениш някои неща около сюжета на произведението

- Да, да, да...

Примерно не ми харесва, че героите ти употребяват толкова много алкохол, макар да е Нова година, но...

- Няма да пият - ставам все по-обнадежден аз.

- Говорят неща, които не бих казал, че...

- Няма да говорят

- Защо да не говорят - спря се той - разбира се, че ще говорят, но нещата, за които говорят, е добре да бъдат прегледани и обвързани именно с партийността в литературата, за която ти говоря... Всъщност това ще го обмислим допълнително - закрачи отново той.

- Да, да, да,  ще го обмислим...

Прекроих разказа и както поиска. Публикуваха го. Спомням си, че за  Коледа стоях до калорифера и го четох няколко пъти, после дойде една колежка, дадох и на нея да го прочете После пихме. Правихме секс... Пак го прочетох няколко пъти... Накрая ми омръзна да го чета; просто взех и се доближих   до калорифера и го изгорих...

Миналата година си спомням, че точно за Коледа преядох и после вечерта се тъпках с мезим форте; рано сутринта отидох да занеса един подарък на моя племенник... някакъв робот... Зарадва му, но след малко го счупи. Какво от това, вече пиех кафе и със сестра ми; обсъждахме да я закарам до Пловдив да си вземе едни обувки... Там имало и страхотни мъжки обувки...

Правилно. Миналата година за Коледа си купих обувки...

Тази година? Надничам през прозореца... Не, тази година няма да преяждам, ще мина, разбира се, по магазините и... докато се връщам към къщи, ще мисля за Вселената и съдбата на човечеството след пет милиона години и...

Мога просто да си купя бутилка червено качествено вино и да извикам една моя позната да я изпием... да си хвана някоя проститутка, или...

Просто да остана сам и да си чета книга.

Ами да, така или иначе не обичам да гледам телевизия.