Мина Бъдни вечер. Посрещнах с нетърпение Коледа.
Въпреки, че скоро ще чукна 40 години все още вярвам в дядо Коледа...
Е, то аз и на политиците вярвам, та на един дядка ли да не повярвам...
Като дете го помня като Дядо Мраз, ама след като дойде 
демокрацията побърза да смени политическата си принадлежност и да се прекръсти. 
Не, че изпълнява други функции, ама някак си така звучи по-европейско, по-демократично някак...
Спомням си последното ми писмо, което му написах. Не, че имам кой знае каква надежда, ама то е като с лотарийните билети, все си губещ, но гледаш, че другите печелят и ти си даваш парите за глупости.
Та писмото горе долу звучеше така:
" Желая аз добър съпруг, мил и верен като никой друг. 
И къщовник работлив и да бъде пестелив. 
Да не пие, да не пуши, да е винаги послушен. 
Другите да не заглежда, скромен да е и надежден. 
Да не хърка и пърди и да знае да мълчи"...
И докато се тътрех към коледната елха, за да взема чорапите, които сама си бях купила 
и сложила под нея, изведнъж на вратата се звънна. Отварям и какво да видя: 
Задъхан младеж с червена подаръчна кутия и бяла панделка отгоре. Коледна мечта направо...Бута я в ръцете ми, дава да подпиша един лист като получател. 
Измърморва, че има още много работа и изчезва надолу по стълбите, 
преди да успея да реагирам и да му кажа, че това е най-вероятно някаква грешка.
Е, какво пък - грешка, грешка. Веднъж в този живот и аз да имам късмет и да получа нещо безплатно.
Със затаен дъх и треперещи от вълнение ръце разкъсвам кутията, 
а на дъното ѝ се мъдри един... двадесетсантимертов, розов вибратор.
Ей на това му се казва да получиш един гол х.й за Коледа.
Погледах, погледах, пък прихнах да се смея. Та аз точно това май си бях пожелала за празника. 
Дядо Коледа ми бе пратил единственото нещо, което можеше да изпълни всичките ми желания от писмото. 
Благодарско, Дядо Коледа! Ще си го ползвам със здраве!
А, Вие все пак внимавайте какво си пожелавате. По Коледа стават чудеса!