Коледният пътепис, който ти обещах-2

24 декември

Това, с което най-трудно се свиква, е късият ден.

Събуждам се в седем, навън - пълен мрак. Заспивам. Отново се събуждам в осем (някой слиза по стълбите - Г-н ...сон отива да тича) - навън отново е мрак. Г-н ...сон се връща от тичането към девет - навън продължава да е мрак. Едва към девет и половина се развиделява.

Един по един отиваме в трапезарията на закуска. Първият станал е сложил кафето. Тук приготвят кафето "по френски" - в стъклена кана се сипва смляното кафе и се залива с вряла вода. Отгоре се притиска с бутало. Изчаква се, за да се осъществят нужните химични процеси.

Сутрин, обед и вечер задължително се сервира и юст. Това е един вид кръгъл кашкавал (не ми хареса особено), от който се стърже със специална режеща лопатка на тънки слайсове. Ема, естествено, закусва с мюсли.

Съдовете се нареждат в миялната машина. Боклукът се събира разделно. От органичните отпадъци се приготвя компост! Пластмасовите бутилки и кеновете от бири се измиват и се връщат. Хартиените опаковки от сокове също се измиват, след което се сгъват по специален начин и се слагат при хартиените отпадъци.

След закуската тръгваме на разходка из острова. Две неща от Стокхолм страхотно ме изненадаха мен, жителката на София - невероятно чистият въздух, който сякаш като течност влиза в белите дробове, и тишината, от която оглушаваш. Да, да! Чист въздух и тишина! И не само тук на този остров! Преди няколко години Г-н и Г-жа ...сон живееха в един "модерен" жилищен квартал на Стокхолм с блокове - Теби. Там усещането е подобно. Отново - много зеленина, трева, храсти с цветя и малини (които никой не бере!) и зайци (които никой не лови!). Не много високите блокове оформяха карета, в които имаше басейни (за мое поредно удивление - безплатни!) и огнища за барбекю. И тишина.

Разтъпкваме се около къщата. Макар че основата е скала, Г-жа ...сон се опитва да отглежда цветя. Оплаква се, че сърните са толкова нахални, че идват дори посред бял ден да пасат луковиците на лалетата. "Обаче аз им хванах цаката! Ако в съседство се засаждат нарциси, сърните ги избягват. Те хич не обичат нарциси, явно" - споделя Г-жа ...сон.

Гаражът е отделна постройка. В него е колата и моторът на Г-н ...сон. Едно лято, когато пак им бях на гости, той ме вози с мотора. Невероятно изживяване! Тогава ми даде да облека специален кожен гащеризон, да си сложа каска и полетяхме по шосето. С такава скорост по шосетата на България щяхме сигурно да отлетим в първата канавка – знаеш как са дупка до дупка. Тук шосетата са перфектни.

Отделна постройка е и сауната. В един от следващите дни я изпробвах.

Сега много по-добре можахме да разгледаме и приказните къщички на съседите, всички до една украсени със светлинки. В съседния двор една магнолия е напъпила да цъфне. Глинени джуджета, каквито напоследък има и у нас. Батути ("Какво правят тези хора, бе! Скачат ли?"). Забравени детски топки. Обичайно тук имат по 2-3 деца. След това могат да решат да си осиновят и някое цветнокожо. Отвреме на време ни задминава по някой тичащ за здраве. Местността е хълмиста. Тревата, учудващо за нас, е зелена. През първите дни температурата беше +2 градуса. По-нататък стана и +6. Намираме се сякаш в рядка борова гора. Вървим по пътя, който всеки ден Ема изминава до училището. Половин час само в едната посока. В определени дни от годината й се налага да заобикаля още повече, защото жабите мигрирали от океана към езерата или обратното (не разбрах точната посока) и я било страх да пресича пътя на жабите.

Ема е на 12, но е в седми клас. Тук има такава възможност - да се движиш по индивидуална програма. До седми клас на децата не им се пишат оценки. Представяш ли си! За да не ги стресират. Едва от тази година ще започнат постепенно, като в началото "оценката" е под формата на коментар относно постиженията. Г-жа ...сон ми разказа, как в началото на годината родителите, детето и съответните учители разговарят за „амбициите на детето” доколко дълбоко иска да навлезе в съответния предмет. В съответствие с това то се включва в различни групички и се обучава. По някои предмети може да пожелае да учи повече, а по други да се задоволи с по-малко. "Добре де, не те ли е страх, че Ема ще гледа да мине по най-малкото съпротивление и да каже, че по повечето предмети „няма особени амбиции”?" - питам Г-жа ...сон. "Има такава опасност, но изборът ѝ внимателно се насочва от нас. Впрочем минималното ниво, което трябва да покрие, е точно средният обем знания за съответната възраст. Оттам нататък може да иска да учи само вповече". В съботите Ема ходи на кръжок по философия. Не е ли удивително?! При това ходела с интерес, защото се подготвяли по различни теми и водели дискусии.

На върха на хълма стигнахме до една "частна църква", каквото и да значи това. Беше заключена. Дървена постройка. Пред нея – висока метална камбанария. Спуснахме се от другата ѝ страна и скоро стигнахме до брега, на който кротко зимуваха яхти и дървени лодки. От Г-жа ...сон знам, че в Швеция имало хора, които целогодишно си живеели на яхтите! Как се къпят? Как се отопляват?

Тръгнахме по брега на езерото и о, чудо! В далечината съзряхме човек, който ходи по повърхността на езерото. Същински Мойсей! Със зума на камерата обаче видяхме, че това е момче, което кара кънки! Приближихме се до водата. Тъмнозелено-синя от водната растителност, поне 10 нюанса, а наистина замръзнала! Ти ме питаш как така при +2 градуса и то при солено езеро. Ами не мога да ти обясня! Свалихме камерата, за да се насладим на чудото "Момче върви по водата".