Коледно парти – истинският репортаж
Коледно парти - истинският репортаж
Фестивал на коледния разказ
Хубаво е да има празници! От време на време, но не прекалено често. Хубаво е да се събираш с приятели, но още по-хубаво е да прочетеш как си се събирал с приятели. Тогава с изненада установяваш, че повечето ти приятели освен физиономии имат и имена. Това е прекрасно, защото през цялото време на купона си се чувствал като на сбирка на „анонимните приятели".
Кой не знае Културен дом „Красно село", кой не е чувал за него:
а) Всеки;
б) Всеки, когото попиташ;
в) Ние.
А кой в Културен дом „красно село" знае за Откровения? Тук вече е фасулско:
а) Никой;
б) Никой;
в) Само Светлана Лажова.
Светлана Лажова, ах тази Светлана Лажова, лъже, та маже. Кратката реч, която беше написал председателят на журито, се побираше на формат А10 (за непосветените 3,9 на 5,1 сантиметра), от лабораторията на БАН по микробиология донесоха специален бифокален микроскоп, за да може тя да бъде произнесена. А, журито е съвременно, европейско, безгранично корумпирано и подкупно, това си беше ясно още от самото начало на конкурса, просто никой не го е попитал.
Имаше и други изненади, да. Много приятни. Някой беше разпространил мълвата, че не съм посетил панаира на книгата и веднага получих две книги подарък. Поезия от Людмила Игнатова и... (не ме съдете строго, а справедливо) неграмотно написана и издадена литературна чалга от Емил Ангелов.
Да дам поредното уточнение към репортажа на г-жа Лъжлива. Не се преместихме в заведението отсреща, а се допързаляхме до него. А че госпожата репортерша беше щастлива, няма две мнения. И как да не бъде щастлива, след като още при влизането си в заведението я сложиха на системи (прозрачна, тройно дестилирана течност с обогатено съдържание на градуси). Вълшебница лично ще я държа отговорна за сбъдването на късметите.
Също имам забележки за твърденията в псевдорепортажа, че „някой трябва да ми помага да репортерствам, защото ще пропусна хората, които бяха на другия край на масата." Грешите, уважаема, масата нямаше край, ама хич. Това беше нещо като опълчението на Шипка, прииждат все нови и нови гости и краят не им се вижда. Ако не вярвате, вижте сметката от пиршеството, оригиналът е в Мая, а копие от нея е изложено в историческия музей, но побързайте, защото след нова година ще отпътува на турне извън страната.
Не познавах повечето хора на масата. Май го споменах. Срещу мен седеше Алиса, която ме слиса. Много красиво и интелигентно девойче, но за съжаление не ми обърна никакво внимание. Още като дойде, се харесаха с една каничка червено вино и се взеха. Админ доказа за пореден път, че е приказен герой (от приказката „Масичке, дай да ям") - поръча си пица, която не само, че не свършваше, ами чинията му ставаше все по и по-пълна. Опитах се на няколко пъти да му отнема администраторските права, за да видя как го прави, но всуе, страхотна защита има. До Алиса седеше не великденски заек, а цял Човек, така е. Но не е вярно, че беше негримирана, за сведения на Лажова, ще кажа, че Анна има фризьорски салон за добро настроение, усмивкопластика, поставяне на ведри погледи, масаж на скулите, облъчване с весела енергия.
В заключение, малко не разбрах Лажова как се е чувствала като сред най-близките си хора, като едно голямо... дрън-дрън, семейство. Значи Ви е било гадно, така ли, госпожо? Значи сме ви тормозили непрекъснато, замервали сме ви с посуда, трескали сме ви врати и сме ви крещели. Карали сме Ви да пазарувате, да гладите, перете и готвите? Така ли? Това ли е Вашата благодарност за приятното прекарване? Аз лично си прекарах много добре, и изобщо не се чувствах като... знаете как.
Ухапахте ни със своя репортаж, уважаема, здраво ни настъпихте. Но ето, идвам аз, за да ви кажа на всички - Царят е гол! Не вярвайте на лъжите й, ето му дрехите, обличайте го и дерзайте.
Липсвах ли ви?
© Станислав Пенев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Повече от съгласен съм относно дислокацията си, Станиславе, но не и за каната с вино. Бях се ядосал на няколко бирени бутилки -
Хенри, какво е повече от съгласен? Съгласен в повече? Както поет в повече? Обърквам се, от възрастта е. Благодаря ти за подкрепата! Не исках да обидя човек, който ми е подарил книгата си, но просто се почувствах задължен да напиша отзив. А теб си те спомням, ти беше дислоциран някъде в средата на масата и беше много ядосан на една кана вино.
Поздрав -
Повече от съгласен съм за литературната чалга от Емил Ангелов. Подобна нахална пошлост досега не бях чел...Поздрави! Хенри
-
Светланал, направи го на сапунен сериал, сериалът за теб, сапунът за мен, че като стоя край теб, да си мия по-често помислите, за да са чисти и спретнати.
Поздрав -
Спешно се налага да се срещнем насаме, заради късметчето ти. Ти ще ми го четеш, аз после ще го опиша подробно. Ще го направя разказ с продължение или роман ще преценя на място. Айде весели и щастливи!!!
-
Как да съм те изтипосал, уважаема Анна, по човешки те изтипосах. Разбира се, че си направила милиони с усмивкопластиката (нали не всичко се измерва с пари). И изобщо не вярвам да работиш безплатно, даже професията ти е от най-скъпоплатените (нали не всичко се плаща с пари, тук се повтарям). Весели празници и на теб!
-
Ха, как си ме изтипосал! Ще реши някой, че съм направила милиони с усмивкопластиката, ама салона не е на Витошка, а на ул. Откровенска, а там по-правило не се печели, работя безплатно за всеки загубил настроение в делника
Честита Коледа на всички! -
Весели празници Станислав
-
Чувствителна и романтична си, госпожо Съблазън, но не с когото трябва. Кой те кара да се натискаш наляво и надясно с разни късметлии? Не съм аз. Поплачи, поплачи, пък аз цели пет минути ще се чувствам като парламентарна зала по коледа, великден, лятос, есенъска, когато се гласуват заплатите на депутатите, когато се обсъжда важен законопроект, когато цъфтят налъмите. Прекалих. Неблагодарник съм аз, ама как иначе, за какво да ти благодаря, кажи ми? Разбира се, че ще ти липсвам, как иначе, нали единствено на мен не видя какво е късметчето. Гложди те още. Айде, весели празници, пък дано не ми се сърдиш много. Обещавам да стана послушно дете.
Поздрав -
Защо бе, Станиславе ме обиждаш така? Не съм ли ти казвала, че съм чуствителна и романтична? Ревах, тръшках се и реших да ти отговоря, въпреки, че съм ти разсърдена и няма да ти приказвам пет минути. Ще ми вика той г-жа Лъжлива! Защо не г-жа Съблазън? Какво не ти хареса? Искаш да ми вземеш не само хляба а и луканката, така ли? Е хайде яж, ненаял се! Не стига, че заради тебе се бех турнала у къса пола, не стига...Ама айде да не такова...Неблагодарник си ти, ето какъв си. Само се чудя защо ли ми липсваш, ама нали съм лекомислена, май за това. Айде весели празници и ти пожелавам повече да не ме разреваваш!!!
-
Звучи забавно. Ще се радвам, на подобни събития в Пловдив, да имаме двама репортери: ти - Станислав Пенев и Светлана Лажова. Поздрави!
-
Незабравима, очите ви..., ако бяхте на масата изобщо нямаше да ме забележите. Невзрачен и незабележим, какъвто трябва да бъде истинският репортер, да остави събитията да текат в своето русло, а не като ефектната Светлана, да ги манипулираш по своя си начин.
Поздрав -
Уважаеми г-н ВТ, не разбирам какво не разбирате „защо така”. Кой е искал да напуска масата? На кого нещо не е допадало?
Колкото до „онова” ми мнение, за литературната чалга. Да, посмегчил съм нещата, вкарвайки някакви жанрови рамки, но надявам се да ми простите. Все пак е субективно изказване, което съм готов да защитя с конкретни цитати и доводи от книгата. За граматиката и предпечатната подготовка ще ми е най-лесно (за един коректор и редактор, какъвто съм бил и аз, книгата е нелепо недоразумение). А за един средно оригинален и нормално умен човек (какъвто може би пак съм и аз) смисловото съдържание на книгата е просто отчайващо недомислено. Съжалявам, че трябва да говоря такива неща, обикновено защитавам литературни произведения, които нападат несправедливо, а „слабите” просто подминавам. Но когато ми подарят книга, мисля че дължа на автора обяснение, когато не ми хареса защо е така. Преценката е на читателя сега, това съм аз. Не ме интересуват онези след години какво ще преценят. Съжалявам, още веднъж. Прочетете я, за да не влизам в голословни и празнословни спорове с вас.
Поздрав -
Катриона, леле како, леле свако. Значи от провинцията казваш. На 300 километра. И какво, хората от провинцията нямат право да чуят истината ли. Нима ще позволите на Лъжливите софиянци да ви подвеждат за носа? Не, не бива така. Ето, идвам аз, за да оправя нещата. Пък не ме канете никъде. Да не мислиш, че ми е весело, като не мога да отида на събиранията във Варна, Пловдив и прочее.
Поздрав -
хаххахахахах Това много ме кефи!Готино разказче!
-
Не разбирам защо така. Нима всеки не е свободен да напусне "масата", ако е преценил, че нещо не му допада?
Колкото до това мнение "...(не ме съдете строго, а справедливо) неграмотно написана и издадена литературна чалга от Емил Ангелов...) - Нека да оставим тази преценка на читателите след години. Аз лично не съм я чел, но зная доста примери, когато хората от обкръжението на даден човек са преценявали грешно съдаденото от автора и обратно. -
Страхотно! А аз бях в другия край на масата!
-
Толкова ни липсваше... Очите ни изтекаха за теб!
-
Станиславе, що така злобно бе, какин? Я се постави на мястото на такива като мен, дето са на 300 километра от София и са приковани към стола! С кървави сълзи ще плачеш някой да те покани някъде....
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
