Седя си в офиса и гледам. Отвън лед, вътре пак лед, погледът на колежката - и той лед, изобщо ледена история. Единствено ме топли мисълта за обедната почивка, а тя - далече. Ако го нямаше радиото, щях да чувам пулса на колежката. Гледам и нея. Представям си как сме на самотен остров, не много голям, но пък има всичко. Само двамата. Тя нищо не подозира. Изтръпва ми малкия пръст на ръката от студ. Веднага в паралелния свят на острова лягам на плажа. Колежката се подсмихва нещо. Весело й е. На мен ми е студено. На острова колежката е във водата и си е порязала пръста на една черупка от рапан. Около нея има три акули...
- Май ти е студено, искаш ли да ти направя чай? - нежен глас наруши господството на радиото.
Веднага се затичвам към водата и с риск за живота я измъквам от устата на акулите.
- А би ли могъл... да изпратиш тези отчети вместо мен? - прошепва ми с лека усмивка.
Радиото с нетърпение очаква развръзката на острова. А там колежката полага клетва пред всички божества, че ще ми бъ ...