Колежката
- Май ти е студено, искаш ли да ти направя чай? - нежен глас наруши господството на радиото.
Веднага се затичвам към водата и с риск за живота я измъквам от устата на акулите.
- А би ли могъл... да изпратиш тези отчети вместо мен? - прошепва ми с лека усмивка.
Радиото с нетърпение очаква развръзката на острова. А там колежката полага клетва пред всички божества, че ще ми бъде робиня до края на живота си. Искам да крещя и да псувам. С привидно спокойствие и много „благопожелания" на ум, изпращам отчетите и се връщам на острова. Там е време за вечеря. Колежката събира банани. В офиса пристига куриер. Имам чувството, че съм го виждал някъде. Не, не мисля да допускам натрапници на острова.
- Искаш ли да обядваме заедно? - каза тя, сядайки върху бюрото ми. Естествено, знаеше отговора, но реши да се застрахова предварително.
Посрещнах въпроса с усмивка. Извън работа колежката е много приятна компания. На острова е време за романтика. Оставаме на плажа чак до изгрева на слънцето. Насладата се чете в очите и на двамата. Офисът остава празен. Тръгваме на обяд. Навън е студено, но ми е приятно. Историята ми на острова завърши добре. След обяда мисля да летя с балон от Европа до Америка, или да да ходя за риба на Амазонка. Ще взема и колежката...
© Толос Толоб All rights reserved.
Поздрави и добре дошъл!!!