Стара къща!
Старо дърво!
Стар човек!
Тя оцеля, защото беше хубава. От панелния погром я спаси, обявяването и за паметник на културата.
То оцеля покрай къщата. Държеше се за земята с два прогнили корена. Над тях клечеше една коруба, а над нея стърчаха два счупени клона, като прекършени ръце.
Той приличаше и на къщата, и на дървото. Все още беше елегантен като нея, но коремът му беше хлътнал като изкорубен. В устата му бяха останали само два зъба, който прикрепяше с език, да не паднат.
До скоро се крепеше. Сутрин рано се измъкваше от къщата и тръгваше по дела. Търсеше, предлагаше, пазареше се, пиеше кафе след кафе и чак по обед се прибираше. Повечето от срещите бяха потайни и ставаха само на четири очи. Стоката беше и дефицит и прекалено особена.
Страст! Да колекционира.
Тая страст стана смисъл на живота му. Растеше с годините. След време вече беше спец в тая област. Интересът му се разшири и вече не се интересуваше само от монети..До това време живееше само с майка си. Но тя си отиде от ...