Колелото на живота 6

               Сякаш у нас напираше топлина и отвътре, вероятно от топлите дрехи с които се бяхме навлякли, ами да зима е.

               От телевизора се носеше музиката  на ''Йохан Щраус оркестър'' на  Андре Рийо, разкош  на музика и изпълнители. Сякаш бяхме попаднали в друг свят обладани от музиката.

- Редовно гледам и Новогодишния концерт на Виенската  филхармония - тихичко започна Гергана и се облегна на рамото ми - По-рано се чудех, как може с часове да слушаш такава музика, но свикнах и аз и години наред седя пред телевизора и гледам и слушам. Великолепие и чар на музика, цветя и щастливи хора...

Прегърнах я през рамо, погалих я, все едно й обещавах, ако станем някога от елитното общество, ще чакаме покана за концерта, а иначе трябва да следим къде ще бъде Андре Рийо на турне и да посетим концерта му.

Умълчахме се отново унесени в мечти.

- Гергана - предложих неуверено - А,  не искаш ли...

-Искам, но ме беше страх да ти предложа,... искам да почувствам нежна топлина, да получа и да даря такава -шепнеше  тя едва-едва

Какво се правя и аз на евнух, и да подтискам  чувствата си, но за разлика от друг път не еротични, а някакви други, които не мога да ги опиша или  разгадая в момента. Помогнах й да стане и поведох към спалнята ми.

През дебелите дрехи едва я напипвах. Скоро около леглото стана купчина от дрехи. Тя беше само по моя  вълнен потник и гащета, кога сме успяли да свалим и шарените баварски чорапи. Измуших през глава потника, едрите й момински гърди бяха в очакване. Зацелувах ги бавно, галех ги с езиче, или с върха на пръстите едва ги докосвах. Ръцете й бяха заровени в косата ми. Сякаш не дишахме. Свряхме се на топличко под завивките, немърдащи и безмълвни. След миг се окопитихме и ръцете ни тръгнаха  на проучване. Стигаха до някъде,връщаха се , отново бавничко напредваха. Все така безмълвни се освободихме и от гащетата си, вероятно ни беше неудобно да  пипнем какво има вътре в тях.

Моето вече се издаде, пръстчетата й нежно го докосваха, бягаха някъде, пак го докосваха, пробягваха нагоре-надолу. Ръцете ми бяха обхванали ханша й, плъзгаха се  по вътрешността на бедрата, опипваха нежно коремчето й.

Барабаните на сърцата ни заудряха но на често и забързано, устните ни бяха впити едни в други и не позволяваха да излезе звук през тях.

Намериха се. Замряхме така. Не смеехме да се отдръпнем или тръгнем напред. Пораздвижихме се.

Гергана ме последва, нежни звуци излизаха от нея. С всеки миг хармоията се засилваше. Тя потръпна няколко пъти, пръстите й се забиха в  в гърба ми и леко се отпуснаха...Още няколко движения ми бяха достатъчни, изкочих и пулсациите свършиха на коремчето й. Само барабаните се чуваха да бумтят така често в тишината, докато и те утихнаха.. Бях залепнал за нея.

Чудно, другите жени скачаха веднаха и бегом в банята, дали са се чувствали омърсени, та едва да дочакат края на любовната игра.

Ръчичката й намери пролука между телата ни и нежно размазваше,...не бързаше да бяга или да ме избута от себе си.

- Тежа ли ти,... удобно ли ти е така - смотулевих

- Да, даже ми е приятно, отпусни се, приятно ми е - шепнеше в ухото ми

           Не знам как са си играли малките деца в банята докато да ги къпели, но ние се обливахме с вода, с пяна от шампуана, смеехме се радостно. Омотани в хавлиите я пренесах в спалнята, напъхахме се в още топлите завивки и оплетени отново един в друг, сме заспали здраво и непробудно. Почувствах лек гъдел в ноздрата си, затърках я сънено, след малко  гъдел в другата ноздра , разтърках и нея. В просъница си мислех, мухи по това време няма, изключено е някоя бубулечка.

Ново гъделичкане, отворих очи. Герито, хванала краищата на косата си и ме гъделичка, готова да прихне в смях

- Ооо, излових тее - смеех се - Мисля си, каква ще да е тази буболечка, от къде се е промъкнала

Нахвърлихме се жадно един върху друг. Телата ни отново се заувиваха. Преметна се върху мен, гърдите й заподскачаха, очите й ме гледаха приятелски и влюбено, сегиз-тогиз потръпваше, поспираше за миг сякаш да  набера сила. Беше ни прияно и вълнуващо. Наведе се над лицето ми и прошепна

- Не се страхувай, няколко дни съм в безопасен период,успях да глътна й протовозачатъчни, изцяло съм твоя...

          Ех, друго си е да има жена около теб, ще подхвърлиш закачка, ще я прегърнеш, целунеш, тя ще ти направи кафе и ще тънеш в захлас

А и времето бе с нас. Снегът блестеше на зимните слънчеви лъчи, въздухът свеж,  омайваща тишина, няма кучешки лай наоколо.

- Ще ида да почистя пътеките, тротоара у нас, у фрау Вера

- Ще дойда с теб, може ли. А не искаш ли да си направим снежен човек, а Петьо, не един  а два, по един пред нас и фрау Вера - усмихна се подкупващо Гери , с още по-подкупваща целувка.

-Добра идея - засмях се - Хайде на работа

Натъркаляхме снежните топки пред вратичките, наслагах ги една върху друга

- Добре, но нямаме моркови - забеляза Гергана

- Моркови няма, но горе в бараката имам червени конусчета, черни копки , дето укрепваме товарите, имам две  истински метли, имам и две малки пластмасови кофи и две стари гребла, сега ги нося.

Натъкмихме всичко но снежните топки, станаха прекрасни снежни човечета, разчистих по дворовете, по  тротоара.

- Да се обадим на фрау Вера и да я поканим с нас на разходка - предложих

 Гери се засмя радостно, позвъни и след малко тримата тръгнахме към парка. Обадихме се и на фрау Зина, ако иска да се присъедини към нас, тя се съгласи веднага, и вече четерима бъбрехме и се любувахме на хубавото зимно време

Огледах се, от близкото хълмче на парка долиташе детски глъч. Деца се спускаха с шейнички, теглеха ги нагоре под аплодисменти на родители и близки. Познати, непознати хора с усмивки на лица се поздравяваха или коментираха нещо. Като снежна гъба отнякъде бе изникнала и кантината с топло кафе  и греяно вино.  И с чаша  греено вино с канела в ръка се присъединихме  към групичка зрители на детското веселие, коментирахме снега, зимата из Европа.  Подкрепихме се с нова порция греяно вино с канела, ами всички така правеха, ние ли да сме най-големите трезвеници, пък е и студеничко. Студът щипе, и бузките на всички бяха почервенели.

Вечерта ни мина отново с приповдигнато настроение, много любов и жар.

           А сутринта отново беше свежа  и слънчева. Излежавахме се мързеливо, сгушени на топличко един в друг, имахме време и да откликнем на поканата на фрау Зина за обяд. Знаех само, че съпругът й е починал, децата живеят в града, и унесени в работа, семейства, по-рядко идваха, а и тя не беше закопняла да върви зимно време при тях, оправдаваше се '' Там не познавам никого, трябва по цял ден да стоя в къщи, трябва да се съобразявам в тях или те с мен, тук ми е най-хубаво ''. А аз помагах и на нея с каквото мога когато имах по три почивни дни, подрязвах храсти, ремонтирах дървените оградки, или косене на трева, дребни ремонти. Не, че имах някаква финансова полза, защото отказвах да ми плащат, а от уважение, все едно помагах на баба, бог да я прости. А те, милите сестри, бяха доволни и се гордееха пред другите жени, че имат такъв съсед и помощник.

Сложих в чантичка две бутилки вино, кутия бисквити и тримата бяхме пред къщата на фрау Зина. Подадох й торбичката, прегръдки, любезности и бяхме вътре на топличко. А тя се беше подготвила за гости, даже и престарала, от супа с пиле, през месо с картофи, печени наденички, малки хлебчета до шоколадов пудинг.

Оставих трите жени, да се наприказват по женски на спокойствие  на чаша кафе, а аз се развъртях с пластмасовото гребло из двора, почистих тротоара, както обикновено го правех.

И преди да се заздрачи си бяхме по къщите. Гергана бе изпаднала в особено радостно  състояние, поглеждаше ме дяволито и закачливо.

- Петьо, ти наистина ли си толкова добър по душа и отзивчив, и двете жени с такъв възрорг говореха за теб,ааа, започвам да ревнувам, така да знаеш - смееше се тя- Дай бузките да ги целувам.

Кой мъж би отказал подобна женска нежност, а аз не бях от тези дето отказват. Подложих бузка и притвори очи в очакване. Нежна целувка получих по устните, езичето й палаво се провираше нежду тях.

- Ах  тии, излъга ме - смеех се

Последваха обичайната вечеря, чаша червено вино и отново  любов.  

Бях на седмото небе, ако има такова. Неподправеността й, обноските й ме плениха, беше много по-различна от жените с които съм общувал

Вечерта бяхме по полуда отдадени един на друг и уморени от любов сме заспали.

          Рано сутринта леко пощипване по лицето ме разбуди

- Петьо, Петьо, събуди се - облакатила се до мен Гергана - Не е за това, за което си мислиш... днес трябва да сме на работа. Искам да ти благодаря за чудесните дни заедно, ти ми върна вярата в живота, вярата в доброто у хората...Не искам да изтрезнявам, опиянена съм от теб, от фрау Вера, фрау Зина, от хората които срещнах  през тези дни - говореше в захлас, а гласът издаваше вълнението й - Знаеш ли колко малко искам от теб, мога ли да  ти се обаждам когато си на път, ще ми бъде приятно да те чувам и да  мисля за някого, кога ще се прибере

Притеглих я към себе ги, целунах я по очите

- Миличката ми, радвам се, че съм ти доставил приятни мигове, разбира се ще се радвам и аз, че има някой, който да мисли за мен.

- А фрау Вера ми каза '' Пази си го, той е от изчезващият вид '' - все така замечтано прошепна тя

Наскачахме да приготвим сутрешен тоалет, поглеждахме се крадешком само кой до къде е стигнал с облеклото си.

Закуска, размяна на  мобилните номера и ванът ми бръмчеше по изчитената магистрала на път за фирмата.

Помогнах на Гергана с чантата й до работното й място, пожелахме си успешен ден,  и в топлото фоайе с чаша ободряващо служебно кафе с другите подранили шофьори да чакаме назначението си за курс.

следва............