28.09.2014 г., 18:08 ч.  

Колиматорът (Части - 18; 19) 

  Проза » Разкази
1240 0 3
8 мин за четене

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!


18

- Не удивляйтесь! Мы знаем все о вас. Не случайно, моя кличка „ново сибирская крестная мать” – засмя се рускинята на протягащия се под завивките до нея Юри, който в този момент се опитваше с усилие на волята да си спомни, коя е тази пушеща в леглото до него цигара огромна жена и дали не е имал нещастието да сподели в безсъзнателния си транс, освен леглото с нея и някои по-интимни части от тялото си. Оглеждайки се той разбра, че е в панелката си на шестия еатж и след като се протегна още веднъж, седна на мястото си, облягайки се през възглавниците зад гърба си на раклата на спалнята с въпрос:

- А мы, че нибудь дурного не сделали ночю?

- Сделали... Да еще как – усмихна се голямата дама до него – ты вообще молодец... Ничего себе, представился... Как хлопец... Для чего я люблю вас болгары – пьяными по казачьим, трахаетесь по собачьим.

- А, как ето ты сюда попала – запита Юри, докато се изнизваше от леглото, клатушкайки се и правейки опити да надяне боксерките си, които откри да се въргалят от неговата страна на спалнята.

- Ето мы, а не я – засмя се голямото женище.

- Господи – настръхна Юри – неуже ли мне придется спрашивать за очереди, кто последны?

- Успокойся – засмя се рускинята – мы... Ето я и мои охранники... Они в кухне, на столе полезли спать... Дааа, у тя че то тесновато... Казалось с  некоторыми Европа брала и никак хоть б хны не дала...

- Ну я с’час в туалетте на минутку сбегу, а потом кофе приготовлю... Будешь – хвърли въпросителен поглед Юри, докато се изнизваше от спалнята.

- Будем... Будем... Раз, как во время – засмя се тя и се надигна от леглото.

- О.К. – смотолеви Юри и побърза да изчезне от спалнята, разтревожен да не го настигне втора серия на хипопотамски ласки, които едва ли би могъл да издържи в махмурлийското си, но относително трезво състояние.

19

         След третото позвъняване вратата се отвори.

Още като плащах на таксиметраджията долу пред блока, забелязах, че един от вчерашните „Тигри”, беше припаркиран на косо между две дървета в градинката, поради липса на места на паркинга. Това не остави у мене никакво съмнение, че Юри, явно не беше скучал сам през нощта. Докато се качвах чрез асансьора, си спомних, че той по едно време танцуваше някакъв блус снощи с една мощна рускиня, която беше през две места от моето, настанена до кръстниците... „Само да не се е хванал с тази” – точно си помислих аз, когато видях доволното и изражение, и здравата и фигура да ми отварят входната врата.

         - А Юри, тук ли е – попитах аз не особено изненадан.

         - Заходи! Он в туалетте. Ему нужно минуточку чтоб привести себя в порядок – покани ме огромната „Маша” с жест да вляза.

         Тя тръгна пред мен оставяйки ме да затворя входната врата след себе си и се отправи по тесния коридор към кухнята, където влизйки плясна с ръце и викна по командирски:

-         Подем бригада! Подем! Сделайте местечко на троих! Пора кофа пить... Ну, что ж... Присядте дорогой! Как ни будь справимся, хотя место в недостаток... Не то что, как у Зорану – обърна се тя към мен, след като хората и направиха място на ъгловия диван край масата за да се съберем, търкайки сънено очите си.

-         Ну, как, понравилось болгарское гостеприимство – полюбопитствах аз след като седнах на направеното ми място край масата.

-         И лучше бывало – отговори тя – ведь мы в Болгарии не в первый раз... Толя – обърна се тя към най-близко стоящия до газовата готварска печка – посмотри на стойки, где ни будь есть кофе и сделай если що!

Толя, се зае да търси кафето по рафтовете на кухненската секция и като го намери, извади от някъде едно бакърено джезве и започна да го кипва, запалвайки един от газовите котлони.

В това време Юри влезе в кухнята и усмихвайки се гузно, поздрави:

- Добър деен, началник! Не можах да се съвзема тази сутрин навреме... Но, сам виждаш каква е ситуацията след снощната бъркотия. Ще извиняваш ако съм попрекалил!

- Абее... И аз съм същия парцал – отговорих аз и продължих – така и така съм тук... Сядай да пием обедно кафе с новите ти дружки! Пък като ги изпратим, тогава ще тълкуваме...

- Чего тут толковать то, на едине – засмя се рускинята – мы уже в курсе... У вас проблемый... У нас возможности их убрать... Юрик уже наш человек... Если что, мы поможем вам по разборку...

- Простите – обърнах се към нея аз – я вчера с вас не успел познакомится... Как Ваше имя?

- Анастасия, по клички Метель... Мои называют меня тетя Асья. Но за вас, просто Асья – усмихна се кокетно тя.

- Да ето, та самая Метель, котороя воровка в законе... С Новосибирска – попитах аз изненадано.

- Та самая – отговори тя – а что тут такого? Не ожидали?

- Конечно не ожидали – усмихна се Юри мило – не каждой день на улице с такие люди встречаемся...

- Надеюсь Юрик, что с вас не только сей раз встретились – продължи да го обработва „виелицата”. Вы такой известный в подполье крутовщина, что аш не верится що завезал в тихоря...

- Да, чего тут неверится – отговори Юри, докато поемаше в ръца подадената му от Толя чаша с кафе – завезал я и все! Надоело с быдло в одним санях кататся и в пенсию вышел... Чаго тут странного?

- А странное то, дорогой Юстас, что на тот час вся братва руская, американская, жидовская и европейская, бросилась на Украину руже кинуть, большие деньги делать, а толковые парни как тебя не участвуют на етой ярмарке, а отсиживают в каком ни будь допотопной коммунальной дыре из болгарского буша – върна му „топката” Ася и продължи с делови тон – вот что предлагаю. Мы вам поможем отделатся от скань ментовская, а Вы Юстас с прорабом, если он хочеть конечно, давайте работать вместе дружно.

- Боюсь – отпи от кафето си Юри и продължи отбранявайки позицията си – что нам такую помочь не нужна. Вы короче извините за отказу, но мы и сами справимся с ети мелочи. Хотя мож’ придется, для обозначения, упомянуть Ваше имя Асьенка в лицу некоторыми ответственными людьми. Разве меж’ друзями невозможно ползовать имя бесплатно?

- Хорошо! Валяй! Ты то’ка смотри не переусердствуй с моим именем и не забудь пригласить на боксу – засмя се Ася и се обърна към хората си – ну голубчики мои, вы уже готовы? Давайте пойти в какую нибудь гостиницу, чтоб выспаться как положено!

 

С Л Е Д В А   П Р О Д Ъ Л Ж Е Н И Е...

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прочетох с интерес почти всичко твое! Някъде се смях и забавлявах от сърце, някъде се докоснах до много сериозни и задълбочени произведения, някъде се натъжих, на места нищо не разбрах ...Като цяло мога да кажа, че имаш много силно присъствие в писането,собствен стил и почерк, неподвластен на никакви правила и похвати. Това ми допада изключително много! По правило /явно това е някакво правило, уви.../най-добрите ти според мен неща са най-малко коментирани или въобще няма коментар под тях, както казах вече - това съвсем не ме учудва! Пожелавам ти нови творчески вдъхновения през следващата година! Между другото,Бо, ти къде се запофичи? Няма веселба и провокации без теб, драка такава . Весело посрещане на новата година и дано тя те завари в добро здраве и бодър дух!
  • Не се притеснявай, Яна! Тя, овцата си знае! Налита на коментари, като на корито пълно със зоб!
  • ОВЦА.
Предложения
: ??:??