Компарсита - ч,3
Произведение от няколко части към първа част
Так, так, так...отекваха в тишината и спусналия се здрач, стъпките на Свидна.
Бързаше!
Вървеше в ритъм с мислите си, въпреки че те летяха винаги пред нея. Трябваше да довърши писмената си работа в Университета, но акордите и мелодията на тангото, топлите ръце, обаянието и увереността на Тодор в този шеметен танц, не я оставяха!
– Това е…- си мислеше момичето- българите в чужбина се променят! И как танцува...ръцете му...колко е внимателен и мил...точно като колегите ми тук...ама и въпроса му- Скачала ли си от самолет? - та аз ако бях скачала, нямаше да съм жива сега!- смееше се на собствените си мисли Свидна. А те, ту отиваха напред, към следващата стъпка под уличното осветление, ту се връщаха в залата с танците. С Тодор!
В ръката си стискаше торбичката с обувките си за танц, и развеселена я завъртя около себе си, а краката ѝ смениха ритъма на походката ѝ. Изписаха стъпки на танго- една напред, две назад! Въображаемият ѝ партньор я съпровождаше и движеше тялото ѝ с лекота , а в главата ѝ звучеше красивата мелодия на тангото. Дори в един момент си затананика текста на песента.
„ ... и сутрешното слънце,
не наднича през прозореца
Когато не си тук“ ...пам, пам,пам, па…
Залепналата му по тялото риза, миризмата му на пот, премесена с мъжки парфюм , бързият окуражаващ поглед и широките му гърди…с които уверено водеше несигурните ѝ стъпки. Цялото му излъчване ѝ внушаваше сигурност и доверие, топлина и разбиране, чувственост, която не бе виждала в други
“ Дори и кученцето ми
когато ме видя без теб
ме изостави“...пам, пам, пам, па…прозорец...пам, па
На всяко “ па“, кракът ѝ описваше полукръг върху тротоарната плочка. Така, Свидна вървеше танцувайки в ритъм на танго и пееше, доколкото беше запомнила текста. Танцуваше и пееше! Танцът продължаваше със сетивата ѝ ! Усещаше го!
Пам, пам, пам, па…слънце...пам
“ Завърти главата си заедно с мен! В същата посока! “- звучаха в ушите ѝ думите му изречени твърдо макар тихо. Като от човек, който е сигурен какво трябва да се направи! Уверен в себе си! Знаещ!
Явно е трябвало да измина три хиляди километра, за да се срещна и запозная с теб...между толкова милиони непознати, с теб, Тодоре!
Колко малко ми е липсвало…- се прокрадна между крачките и мислите на момичето-
една вечер, няколко танца, любима музика, нежен жест и внимание! Господи! Полудявам ли? Ооох, как ме водеше..как танцувах, Господи! С каква страст ме притискаше до себе си…Влюбвам ли се?...Не, не! Не бива! Не сега! Дойдох тук за да уча...
Пам, пам, пам, па...видя без теб...па…- кога ще съмне, Господи - пам, па...кога ще съмне?
– Кога ще съмнееее?- задавайки си този въпрос, Свидна се завъртя около остта си, като направи пълен пирует. Торбичката с обувките за танц прошумоля весело, роклята ѝ се разтвори като чадър над краката ѝ , а маковете нарисувани върху плата , се люшнаха разбиращо!
Четириместното самолетче се издигаше към облаците и се спускаше плавно към тях. Имаше закачен надпис на опашката му, който се развяваше от движението и намигаше закачливо “ Обичам те, Свидна! “ и под него, на френски език “ Je t’ aime Svidna!“
Свидна се притисна до тялото на Тодор, а той се наведе над нея, като в танца, и потърси устните ѝ!
Беше толкова лесно и естествено. И двамата търсеха и очакваха този момент!
Самолетчето правеше над тях осмици, а надписа се развяваше и им махаше.
– Виж, виж Тодоре, то прави осмици, знака за безкрайност! А? Нали? На безкрайността е?
– Като моята любов към теб, Ли - Тодор спря след първата сричка на името което щеше да каже ( то беше на момичето преди Свидна) и продължи след кратката пауза. Свидна!
Като моята любов към теб!
Следва
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
