Компарсита - ч,2
Произведение от няколко части
-
919 4 16Проза » Разкази
-
780 3 12Проза » Разкази
-
718 3 8Проза » Разкази
Вече е тъмно...Светнаха осветителните тела в салона и танците продължиха...Свидна видя загубената си панделка близо до вратата, върху шкафа със забравени вещи. Когато я взе, с благодарност към човека който я беше поставил там, вратата се отвори и се показа първо малък по размери, черен бандонеон...нямаше клавиши, а от двете му страни, като на всички бандонеони имаше копчета, баси! Мъжът който го носеше пред гърдите си, беше нисък, набит, със сресана на път в средата коса. След появата му в залата, се чу радостен възглас “ Аааааа…“- личеше, че този човек не се появява за пръв път тук и носи със себе си някакво друго настроение, не само инструмента…
– Ти я намери! Дай аз да ти завържа косите с нея! Няма да се развържи повече! - момичето чу гласа на Тодор, който стоеше малко зад нея и с охота се съгласи, като приглади с две ръце косите си, за да ги умири в опашка.
Докато траеше тази “операция“ , акордите от бандонеона изпълваха залата все по- силно и по- силно и подканяха със страстния си ритъм и меланхолична мелодия към нов танц...Компарсита! Музикантът далече не свиреше като Астор Пиецола, но с много чувство изпълняваше музикалната тема от “ Трубадур“ на Верди и мелодията на уругвайския композитор Матос Родригес, автора на тази покорила света музика наричаща се “ Компарсита“ !
– Продължаваме, нали? - попита Тодор с интонация която не търпеше отрицателен отговор.
– Н...е мога толкова! Не умея…
– Аз водя!
Тодор обви с ръка талията на Свидна, а тя се притисна плътно до него. Краката им се изпънаха, готови за грациозните стъпки. А те ставаха все по- широки, с динамични завои и завъртания, завиващи се с вълнообразни движения на горната част на тялото.
Заедно с акордите от инструмента се разнесе и дрезгавия глас на бандонеониста. Пееше!
“ Ако знаеше
това в душата ми
което имах към теб
ако знаеше,
че никога не съм те забравил…“
Свидна усещаше силата на Тодор! Увереността му в танца я завладяваше ! Чувстваше се като принцеса, танцуваща с най- големия танцьор на танго- великият Рудолф Валентино!
Вече ръката на Тодор я обхващаше цялата, до подмишците, а с гърдите си които опираха нейните гърди, подаваше посоката на движение на тялото ѝ . А краката ѝ, краката ѝ сами се движеха в ритъма на танца!
…“ Никой не иска да ме утешава
в отчаянието ми
От деня, в който си тръгна
усещам мъката в гърдите си,
кажи ми, какво направи
с бедното ми сърце…“
Маковете нарисувани върху роклята ѝ също се движеха, огъваха се в ритъм и поклащаха червените си цветове на всяка крачка. Сякаш танцуваха и те в същия такт!
– Завърти главата си заедно с мен! В същата посока! - каза шепнейки Тодор
…“ Въпреки това винаги те помня
със светската обич
която имах към теб
и ти си навсякъде
част от живота ми
с онези очи, които бяха моята обич
сега аз ги търся навсякъде…“
Гласът на музиканта изричаше сподавено текста на песента, дрезгавината му засилваше още повече завладяващото чувство което преживяваше с думите…
В центъра на салона бяха останали само Тодор, Свидна и гласа на музиканта. Другите се бяха отдръпнали за да им направят повече място, а и за да се насладят на божественият им танц!
Тодор се наведе над Свидна, цялото ѝ тяло от кръста нагоре се огъна назад, а кракът ѝ обви неговия крак. Телата им говореха, а краката им се движеха сами. Ханшът ѝ съблазнително се извиваше ту наляво, ту надясно а Тодор командваше с гърди и с поглед.
Очите им се стрелкаха бързо и тя разбираше следващото движение и танцуваха! Танцуваха със страст, която музиката дирижираше! Като мисъл, която трябва да бъде изтанцувана!
Тодор направи крачка назад с левия си крак , като заедно с това, торсът му също се изви назад и гърдите на Свидна докоснаха силно танцуващия мъж. Тя почувства пулсирането на сърцето му, а топлия му дъх я докосна. Погледите им се сляха…
…“ Дори и сутрешното слънце
не наднича през прозореца
когато не си тук
дори и кученцето ми
когато ме видя без теб
ме изостави! “
Когато докосна с пръсти земята, нейният крак се плъзна в ритъм и направиха поредна стъпка…
Бандонеонът изсвири последния акорд на тангото като въздишка, сподавена мъка , или несподелена болка…и спря!
От стоящите до сега прави около стената зрители се изтръгна едно “ Бра- во, браво!“ , а аплодисментите се подеха от всички. Под изящното носле и чело на Свидна се бяха появили капчици пот...Гърдите ѝ учестено се вдигаха и сваляха...умора и вълнение...Прилепналата от пот риза на Тодор, очертаваше още по- силно забързаното му дишане и движението на мускулите му…
И двамата бяха задъхани, уморени и щастливи! Като след секс!
– Утре ще те чакам след лекции на централния вход на Университета! Зная, че ще дойдеш. Обеща ми!- гласът на Тодор още повече се беше понижил от възбудата и умората след танца.
– И ти ли учиш?
– Да! Последна година съм…
Свидна опипа с ръка косите си, които бяха полепнали по гърба ѝ, а и да провери за панделката си, още ли е там…
– Искам и да те попитам- продължи Тодор - скачала ли си от самолет? С парашут?
– О...Тодоре...хайде до утре, след лекции! - в салона вече не беше останал никой. Крушките примигваха предупредително, че входните врати ще се заключат скоро...
- До утре! Не ме изпращай! Ще дойда! - и Свидна побърза да излезе от залата. Искаше да задържи за по- дълго време емоцията, от преживения танц- Компарсита!
текст на “ Компарсита“ - Карлос Кардел
превод на бълг. език - неизвестен
Следва
© Румяна Друмева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ооох, господин Митов, Иване, не смея да напиша дори “ Благодаря“! Такава висока оценка...Благодаря ви, че съм всред вас!
-
Имаш голям талант! Моите поздравления!
-
Благодаря ти, Пепи! Пуснах ги да се движат, размърдаха се героите ми... Благодаря за стимула който ми давате с посещението си и напомнянето ви да не дремя! Благодаря с признателност!
-
Почне ли една история с танца на любовта, пътищата са два - или любов, или война! 
-
Благодаря за спирането на моя страничка и за оставения коментар, Гавраиле! Деликатно ме подсещаш, че е крайно време да довърша разказа...Благодаря!
-
Нежност и неизвестност.
-
Благодаря за коментара, Лидия! Зарадва ме! Истински! А колкото до танца...и аз го изтанцувах, нищо че сега съм в инвалиден стол... Благодаря най- сърдечно за съпреживяването!
-
Толкова образно си представила танца, че ми се прииска да го видя на живо. Попаднах на филма „Танго“ на Хуан Карлос Саура с Хуан Карлос Лопес.
-
Бени, благодаря ти, че дойде! Благодаря и за “ любими“, мила! Хубав ден ти пожелавам, с прекрасен спомен , който ще ти остане утре!
-
Ех, сякаш аз танцувах... Чудесен и вълнуващ разказ за началото на една любов... Поздравления, Руми! Очаквам скоро продължението...
-
Елена, благодаря ти за коментара! Зарадва ме с посещението си ! А за героите ми...на лист и с химикала става лесно...ще видим ( в това число и аз) накъде ще ги запрати Идеята... Благодаря ти!
-
Живо описание на чувството между партньорите. Да видим след Компарсита как продължава.
-
Благодаря ви, Марианче, Каролина! Благодаря ви, че сте тук!!!
-
Красота и страст... И нежност...
-
Младене, благодаря ти! Радвам се, че и тази част от разказа ми ти е харесала! За мен е чест и огромно удоволствие! Благодаря за коментара и за “ любими“ !
-
Разкошно продължение на "Компарсита":
"...И двамата бяха задъхани, уморени и щастливи! Като след секс!..."
Предадена е магията на един танц, който символизира красивото и неповторимото в живота.
Поздравление, Руми! Успяваш на 100 процента във въздействие, емоция и естетика.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
