Компарсита - ч,3
Multi-part work « to contents
Так, так, так...отекваха в тишината и спусналия се здрач, стъпките на Свидна.
Бързаше!
Вървеше в ритъм с мислите си, въпреки че те летяха винаги пред нея. Трябваше да довърши писмената си работа в Университета, но акордите и мелодията на тангото, топлите ръце, обаянието и увереността на Тодор в този шеметен танц, не я оставяха!
– Това е…- си мислеше момичето- българите в чужбина се променят! И как танцува...ръцете му...колко е внимателен и мил...точно като колегите ми тук...ама и въпроса му- Скачала ли си от самолет? - та аз ако бях скачала, нямаше да съм жива сега!- смееше се на собствените си мисли Свидна. А те, ту отиваха напред, към следващата стъпка под уличното осветление, ту се връщаха в залата с танците. С Тодор!
В ръката си стискаше торбичката с обувките си за танц, и развеселена я завъртя около себе си, а краката ѝ смениха ритъма на походката ѝ. Изписаха стъпки на танго- една напред, две назад! Въображаемият ѝ партньор я съпровождаше и движеше тялото ѝ с лекота , а в главата ѝ звучеше красивата мелодия на тангото. Дори в един момент си затананика текста на песента.
„ ... и сутрешното слънце,
не наднича през прозореца
Когато не си тук“ ...пам, пам,пам, па…
Залепналата му по тялото риза, миризмата му на пот, премесена с мъжки парфюм , бързият окуражаващ поглед и широките му гърди…с които уверено водеше несигурните ѝ стъпки. Цялото му излъчване ѝ внушаваше сигурност и доверие, топлина и разбиране, чувственост, която не бе виждала в други
“ Дори и кученцето ми
когато ме видя без теб
ме изостави“...пам, пам, пам, па…прозорец...пам, па
На всяко “ па“, кракът ѝ описваше полукръг върху тротоарната плочка. Така, Свидна вървеше танцувайки в ритъм на танго и пееше, доколкото беше запомнила текста. Танцуваше и пееше! Танцът продължаваше със сетивата ѝ ! Усещаше го!
Пам, пам, пам, па…слънце...пам
“ Завърти главата си заедно с мен! В същата посока! “- звучаха в ушите ѝ думите му изречени твърдо макар тихо. Като от човек, който е сигурен какво трябва да се направи! Уверен в себе си! Знаещ!
Явно е трябвало да измина три хиляди километра, за да се срещна и запозная с теб...между толкова милиони непознати, с теб, Тодоре!
Колко малко ми е липсвало…- се прокрадна между крачките и мислите на момичето-
една вечер, няколко танца, любима музика, нежен жест и внимание! Господи! Полудявам ли? Ооох, как ме водеше..как танцувах, Господи! С каква страст ме притискаше до себе си…Влюбвам ли се?...Не, не! Не бива! Не сега! Дойдох тук за да уча...
Пам, пам, пам, па...видя без теб...па…- кога ще съмне, Господи - пам, па...кога ще съмне?
– Кога ще съмнееее?- задавайки си този въпрос, Свидна се завъртя около остта си, като направи пълен пирует. Торбичката с обувките за танц прошумоля весело, роклята ѝ се разтвори като чадър над краката ѝ , а маковете нарисувани върху плата , се люшнаха разбиращо!
Четириместното самолетче се издигаше към облаците и се спускаше плавно към тях. Имаше закачен надпис на опашката му, който се развяваше от движението и намигаше закачливо “ Обичам те, Свидна! “ и под него, на френски език “ Je t’ aime Svidna!“
Свидна се притисна до тялото на Тодор, а той се наведе над нея, като в танца, и потърси устните ѝ!
Беше толкова лесно и естествено. И двамата търсеха и очакваха този момент!
Самолетчето правеше над тях осмици, а надписа се развяваше и им махаше.
– Виж, виж Тодоре, то прави осмици, знака за безкрайност! А? Нали? На безкрайността е?
– Като моята любов към теб, Ли - Тодор спря след първата сричка на името което щеше да каже ( то беше на момичето преди Свидна) и продължи след кратката пауза. Свидна!
Като моята любов към теб!
Следва
© Румяна Друмева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря от сърце! Всяко спиране на моя страничка, ме подсеща да продължа разказа си! Благодаря, за доверието ви и смелостта която ми давате!
-
Хубав разказ. Преживяванията на героинята са поднесени по най-добрия начин и дават усещането у читателя за достоверност на събитията. Поздравления!
-
Бени, благодаря ! Ще се постарая да не издевателствам над търпението ви!
-
Много красиво и вълнуващо, Руми! Пренесе ме в младите ми години... Питам се как ли ще се развие сюжетът след това объркване на името на Свидна. Нямам търпение да напишеш продължението!
-
Благодаря, Каролина! Добре дошла на моя страничка, с моите герои! Благодаря от сърце!
-
Нежно и танцувално...
-
Младене, благодаря ти! Трогвате ме до болка, приятели! Чувството което изпитвам към вас е неописуемо! Изпълнено с благодарност!
-
Каква красива любов се породи от танца. Много увлекателно и достоверно звучащо пишеш Руми. Със затаен дъх очаквам продължението.
-
Лени, благодаря за коментара и за “ любими“ ! А самолета...опитвам се да построя цялата история - една напред, две назад, в ритъм на танго! Не зная какво ще се получи накрая, но благодаря за търпението и подкрепата!
-
много неочаквано скочи историята към самолета, но пък грешката на Тодор събуди любопитство. Очаквам продължението. Поздрав Румяна!
-
Благодаря, Марианче! Забравяме, че има и хубави мигове в живота...Благодаря за спирането ти на моя страничка!
-
Благодаря, К.Тенев
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
