21.07.2017 г., 0:24 ч.

Комплеск за малоценност 

  Проза » Разкази
510 2 2
4 мин за четене

КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ

 

Разправяха някои, какво някъде си са видели!

Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!

Искаше ми се, чутото не ме оставяше!

Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, кат мен не се издаваше, да не би да прескочим, да не би оттатък да избягаме, че все по края ѝ, все до някаква граница, тия места бяха.

Уж ми е родина, но не смогнах, цялата да си я видя.

Гледах само това, което ми беше разрешено!

В страни, дори и да погледна, не ми разрешаваха!

Ей, как ми се искаше, да си я обиколя, да си я огледам, но можех само, като вълк единак, в ледена пустош да вия или като недобито куче да скимтя!

Веднъж минаваме близо до оня край, за който бях чух да разправят, че там имало някакво село, с чудна архитектура!

Почти до него сме, на разклон сме и знаци сочат, че направо и на ляво може, но на дясно, пред гърбаво мостче, има табела, а на нея пише, че се стреля без предупреждение!

Пише, виждам го, чета го, но в ушите ми звучат чутите думи, какво там наблизо имало и ни усетих, ни разбрах, как на дясно завъртях и мостчето преминах!

Двама са насочили автомати!

Зад тях и малко в страни, наднича телена ограда!

Показа се и офицер! Дойде при мен и пита, за къде съм тръгнал, не съм ли табелата видял, имам ли открит лист и като чу, че нямам, нареди да обърна и да се върна!

Отдръпна се, зачака, запали цигара, замириса ми на тютюн и ми се припуши, та го питам, мога ли и аз един дим да дръпна, преди да обърна.

Човек излезе, разреши, та и аз припалих!

Стоим, пушим и мълчим, но по едно време той ме пита, къде съм искал да ида, та не съм уважил и забраната, че можело и да ме гръмнат, ако в колата не са и децата.

Разправих му, че съм чул да разправят, че тука наблизо, имало село, в което пък имало чудни къщи, та ми се иска, да ида, да ги видя, че съм архитект, че и аз къщи измислям.

Цигарата догоря, хвърлих я и тръгнах към колата.

И се случи чудо!

Офицерът ме спря и ми вика, че ще ме пусне, но да карам само на право, само на ляво да завия, на дясно, ни отбиване, ни спиране и още по светло да се върнем!

И слушам, и не вярвам, но тръгнах!

Отдясно се проточила телена ограда, от ляво планина. До отклонение на ляво съм и тръгнах през нея. И от ляво, и от дясно, голи зъбери, пътят криволичи между тях и ме изведе до там, до дето мечтаех да ида, нещо да си видя!

Влязохме, спряхме, занемяхме!

Обикаляме, гледаме, дума не промълвяваме!

Очите не се откъсват от къщи, една от други по-прелестни, накацали по дувари, загледали се една в друга с прозорци, една до друга се притиснали, сякаш са влюбени!

Остарели, поизкъртени, занемарени, но ненагледни!

Хубостта им грабва!

Невероятна архитектура!

Не позволява, ни да се говори, ни да се пита!

Обикаляхме, гледаме и къщи и дувари виждаме, но човек почти не срещаме. Пустош!

Гледам и се питам, защо ли вместо да ми забраняват, по такива места да ида, насила не са ме завели? Тая хубост, по здраво и от пранги и от вериги ще ме държи! Няма да ме изпусне да избягам, ще ме възпре, че къде друга такава ще видя, къде сгради кат гледам, песни чувам?

Една до друга, една от друга по хубави!

Що за хора са, това де са я правили?

Земни ли, неземни ли са били?

За хора ли, за богове ли, тия чудеса са сътворили?

Питам се още, ако без тая прелест да видя, нещо понаправих, за нещо ми рекоха, че не е сграда, а песен съм направил, то колко ли и какви ли, песни щях да напиша, ако тук „песните“ бях слушал?

Питам се, но отговор няма!

Няма, та само, като недобито куче мога да скимтя!

Времето изтече, връщаме се, до моста сме, офицерът ни чака, та спирам, пак да припалим и да му благодаря.

Пита ме какво съм видял?

Нещо му казах, нещо разказах, но повече премълчах.

Как да кажа, че нещо тук, като видях, едва сега проумях, „ че едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш“!

Рекъл го беше един, в някакви си „диви“ разкази, който не може от тоя край да не е бил!

Премълчах, че и на мен ми се искаше, но не знам, ни четвърто, ни трето дали съм направил!

Знам само, че комплекс за малоценност получих!

Мислел съм се за архитект!

 

© Иван Стефанов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Защо ли стои построеното от Кольо Фичето?!И мълчаливо разказва с присъствието си... Прекрасна изповед!
  • Прочетох с интерес за онези времена и се замислих... Поздравления за вълнуващия разказ!
Предложения
: ??:??