1.03.2022 г., 9:50  

 Композиторът

1.1K 1 6
4 мин за четене

Започвам нова поредица. :)

 

   Тръстиките се полюшваха от лекия ветрец. Рояк мушици кръжаха наоколо.

Стоеше, като препариран и слушаше ли... слушаше, а славеят редеше чудни трели. Искаше му се, да подскочи и политне в небето. Толкова бе възторгнат. Накрая реши. Трябва да стане композитор и певец, като славея. Необходимо беше само да разбере, как да го направи и видя този, когото да попита. Скочи от лилиевия лист и плувайки стигна до брега.

Щъркелът остана с отворена човка.

- Я, закуска!!! Зеленият, кво ти стана?

Жабокът го погледна с влажния си поглед.

- Искам... Искам да стана певец и композитор, като славея и знам, че ти ще ми помогнеш да стигна до Бог, за да ми каже, как да го направя.

Птицата наклони глава и го изгледа, вече адски учуден.

- Никога не бих изял жаба в период на творческо умопомрачение. Зеленио, защо ти е да ставаш славей?! Господ те е направил жаба и това е прекрасно за целия свят. Ако трябваше на Земята да има само славеи, щеше да е адски скучно и да се вдига страшна дандания.

- Решил съм и точка, ако не можеш да помогнеш ми кажи.

- А бе, за можене, мога да те пратя при Всевишния, ама нали ти казах, че няма да изям луда жаба. Може да е заразно. Виж, я по-добре иди при костенурката. Тя е стара и вероятно ще те посъветва нещо, което да направиш.

Жабокът благодари и на подскоци хукна да търси костенурката. Когато я намери, тя спеше на припек.

- Госпожо... Ало, Госпожо... Искам да питам!

 Главата и бавно се подаде и отвори  малките си очи.

- Кажи, блатно крекало?

- Искам да стана славей!

За първи път и се разшириха очите, като на жаба.

- А, да искаш да станеш слон!!!

- Не, славей!

- Когато аз стана орел, ти ще си славей.

Главата на зеления творец клюмна.

- Добре де, има вариант, но няма да станеш славей, просто ще можеш да го имитираш.

Отново грейна целият.

- Кажи и това е достатъчно.

- Хората са направили една машина. Викат и синтезатор. Може да издава всякакви звуци и ако имаш слух, ще го докараш до славеева песен.

- Само ми кажи, къде да я намеря и тръгвам.

- Все по тая пътека, до гората има една къща. В нея живее и свири човек със синтезатор. Помоли му се, да те научи да свириш.

Жабата, дори и не благодари. Заподскача по прашния път към свещеното място. Привечер разпъхтяна беше на прага. От вътре се носеше тиха музика, която много приличаше на славеева песен.

- Права беше костенурката, може и да не си славей, но Бог да ти е дал да станеш такъв с инструмент.

Засили се и скочи през прозореца. Вътре над нещо с бели и черни дъсчици, стоеше човекът и почукваше по тях. Обърна се и погледна към гостенина си.

- Невероятно... Точно това ми трябваше за творбата ми. Звук, който да прилича на жабешко квакане.

И той натисна няколко копчета. След звуците на птичата песен, като тих тон се появи и крякане.

- Ето сега, вече е красива песента ми.

- Искам да стана славей!

Човекът не се учуди, нито подскокна от това, че жабата говореше.

- Похвално е да видиш и усетиш красотата в песента на славея. Ела по-близо и ще ти покажа някои неща.

Зеленият скочи на масата и внимателно слуша, какво му обяснява. След няколко часа, мъжът се прозя и каза.

- Хайде да поспим и утре е ден.

Така няколко дни или май седмици двамата бяха неразделни. Накрая маестрото реши да позволи на новия композитор да посвири и той заподскача по клавишите, но беше пълен ужас, едно и също се повтаряше, без да има някаква мелодия или дори намек за славеева песен.

- Спри, приятелю!... Знаеш ли, я изквакай, ама с цялото чувство, че си славей.

Жабокът се напъна и започна да квака с всякакви резонанси.

- Сега, Зеленичко ще ти кажа истината. Ти си славей сред жабите, но славей няма да станеш, с какъвто и да е инструмент. Просто Господ в тебе е вложил, толкова жабешко, че не можеш да го промениш. Затова просто слушай славеите и се радвай, че ги има. На тази Земя всеки камък си тежи на мястото, а твоето място е в езерото. Там ти си славея на водата и най-добре е да се върнеш в къщи.

Малкият композитор, свирещ на синтезатор вдигна оцъклените си очи и изквака.

- Кво ли пък ти разбираш от музика!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А бе, чета коментарите и се чудя 🤔 Аз жаба ли съм или славей?!
    После си погледнах аватара и се успокоих. Жаба съм.
  • Всяка жабка да си знае гьолът
    Поздрави Жабче!
  • Лошо е когато химерата на желанията надвие разума. Това е, като да стоиш на ръба на пропаст и да изпитваш желание да скочиш в нея.
  • Петя, ще се пукна от смях 😂
    Летящи жаби-миротворци.
  • Поема "Жабата-Славей"

    Тъй дълго жаба бях,
    едва ли някакъв е грях.
    Но вече смятам да запея
    и славеите да разсмея.
    Да знам, че съм велик.
    Певец съм чуденq многолик.
    Така във блатото ми казват
    с звезди на другите показват,
    че виждат в мен зелено чудо,
    за тях ще пея с чувство лудо.
    Защото славей съм аз знам.
    Крилата ли, що пък да е срам. и т.н.

    Благодаря ви за хубавите коментари.

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...