Кому е нужно?

 - Добър ден.
Младата служителка вдигна глава и се усмихна кипро:
  - Здравейте. Добре дошли.
  - Бих искал да ползвам услугите ви.
  - Разбира се - усмивката ù го заслепи с белотата си, и той примигна смутено. "Колко много зъби" отбеляза несъзнателно и свенливо погледна встрани. Не беше прилично  да се втренчва така в момичето. Тя обаче не изглеждаше ни най-малко притеснена, напротив. Излъчваше толкова младежка жизненост и сексапил, че той за първи път почувства тежестта на годините си. 
Разгледа листовката, която му беше пъхнала в ръката.
  - Това... - заекна неразбиращо.
  - Формуляр - бодро каза момичето - Трябва да го попълните.
  - Не разбирам - промърмори той, докато четеше. - Пълно е с точки и подточки относно задълженията на клиента. Кому е нужно всичко това?
  - На фирмата, разбира се. Поради специфичността на услугата, която извършваме.
  - Не е ли някак... прекалено. Да вземем това - клиента се задължава да не предприема  действия в разрез със закона, както и с общоприетите правни и морални обществени норми на поведение. 
  - Ами да. Фирмата не може да поеме отговорност за действията на клиента, който се е възползвал от услугите ни.
  - Че нима някой е тръгнал да върши престъпления? Хубава работа...
  - О, и идея си нямате колко често се случва хората да реагират спонтанно и необмислено след получената информация. А това ме подсеща да поискам медицинското ви.
  - Моля?
  - А, нима не сте запознат? Това е задължително фирмено изискване. Има го във всички реклами.
  - Изглежда съм пропуснал да го видя. То пък за какво е?
  - Е, как! Задължени сме да се съобразяваме с физическото и психическо здраве на клиента. За да се избегнат всякакви рискове и опасности след извършването на услугата.
  - А, имате предвид...
  - Именно. Ако например имате високо кръвно, или, не дай си Боже, слабо сърце, не бихме ви посъветвали да ползвате услугите ни.
  - И таз добра! Не е ли достатъчно всеки клиент сам да си решава...
  - Става. Но само ако подпише декларация, че ни освобождава от отговорност и поема сам всички рискове.
  - Наистина съм изненадан. Толкова много предпазни мерки, ама че работа! За тази цена мислех, че всичко ще стане бързо и безпроблемно.
  - Но  не всеки е склонен да поеме опасността от един инфаркт, например. Вие също едва ли бихте рискували, на вашата възраст...
  - Така е. Като си помисля, права сте.
  - Да, господине. Истината може да създаде сериозни проблеми в някои случаи, и ако човек не е напълно уравновесен и психически устойчив, риска е огромен. Длъжна съм да ви предупредя.
  - Ясно. Сега започвам да се чудя как изобщо имате клиенти при това положение. Кому е притрябвала истината, щом може да ти донесе куп неприятности и да ти съсипе живота!
  - О, не е точно така! Да знаете само колко хора сме ощастливили! Понякога истината може да донесе облекчение и истинска радост.
  - Сигурно, ама... Малко прилича на лотария. Ако изтеглиш печеливш билет, всичко е супер, обаче какво правим в противен случай...Вижте, размислих. Отказвам се от услугите ви. 
  - Разбирам ви. Но помислете пак. Винаги може да се върнете.

                                                                                                               ***
 Една вечер, месец след това, докато се прибираше с колата от работа заедно със свой колега, се сети отново за тази фирма. Не за друго, а защото колегата му сподели проблема си - съмнявал се, че жена му има извънбрачна връзка.  
  - Е, не вярвам. Та вие сте женени едва от две години!
  - Абе и на мен не ми се вярваше, ама... Ох, само да знаех истината! 
  - Истината ли? Че за какво ти е чак пък толкова? Жена ти нали ти е на разположение винаги, когато ти потрябва. Сам си казвал каква добра домакиня и къщовница е. Ти да не би да не кръшкаш.
  - Абе, ти чуваш ли се какви ги приказваш! Ако ставаше дума за твоята жена, пак ли така щеше да говориш!
Той подскочи като ужилен. Колегата  беше нацелил слабото му място.
  - Така значи-рязко зави в пресечката, като  опитваше да се овладее.-Нямаш проблем тогава. Щом искаш истината, ще си я получиш. Само че трябва да си изкараш медицинско.
  - Какво говориш? Какво медицинско?
  - Ето тук е-спря колата в края на улицата и посочи към табелата дори без да я погледне-Тук трябва да дойдеш, за да си получиш истината. Предупреждавам те обаче, че и цената си я бива.
  - Виж, не ми е до шегички. Мислех, че ще ме разбереш, а ти си правиш майтап...
  - Какъв майтап, бе човек, исках само да ти покажа къде ... - но тогава погледна табелата и зяпна. На нея с поизбледнели букви, но все пак достатъчно ясно, пишеше "Химическо чистене".