18.06.2023 г., 23:19

Копнеж

685 2 3
1 мин за четене

Усещам погледа ти върху мен, обръщам свенливо глава и настръхвам... Сякаш хиляди малки парченца стъкло се забиват по тялото ми с привкус на съблазън и неутолима жажда за наслада... Потапям се в обсебващите шоколадови очи, които казват "неустоима си" и сякаш целият свят около нас изчезва- само аз, ти и лунната светлина, осветяваща телата ни... Приближаваш се твърде близо, усещам дъха ти, следвам движенията ти, които ме карат да изпитвам копнеж за нещо неизбежно, нещо силно и обсебващо. Застанал пред мен, ме притискаш към себе си, прокарваш пръсти в косите ми, издърпвайки главата ми назад и шепнеш "толкова си красива"... Започваш да ме влудяваш, попиваш от мен малко по малко... Целуваш врата ми толкова бавно и нежно, че постепенно изпадам в екстаз. Усещам аромата ти и желанието се усилва все повече.. На милиметър разстояние си... Погледите ни се срещат отново, а ние притаяваме дъх.. Допираш устните си до моите, целуваш ги бавно неколкократно, а след това вкарваш езика си в устата ми и потъваме в дълго блаженство.. Милваш кожата ми- красиво е, уникално е, неповторимо е... Подготвяш ме за най- върховното удоволствие, което ще изпитам.. и наистина се случва- бавно, бързо, страстно, истинско и властно, както явно можеш само ти- прекрасно!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жаклин Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...