Космическа секс играчка

 -Виж какво съм си харесал от интернет! Александър показа телефона си на Кирил. Съквартирантът му отвърна:

-Хм, много е...

-Поръчал съм го вече! Пристига следващата седмица. Много се вълнувам!

-Добре, а къде ще го държиш?

-В апартамента на бившата. Тя ми каза да го поддържам, докато е с любовника си.

-Добре, ами ако жена ти го види?

-Не, тя не ходи там. Освен да ми звънне, докато му се радвам, ама не вярвам.

Кирил поклати глава. Питаше се как, след три години съжителство с този ветеран, все oщe запазва разсъдък, когато много други преди него полудяха. Може би Ци-Гун медитациите имаха нещо общо.

-Значи...  - започна Кирил.

-Да, казва се Опри и е най-младият хермафродит в сайта. Виж го само какъв е хубав, пухкав, кожата му е мека и гладка. Следващият месец си вземам отпуск и познай какво ще правя с него!

-Аааа сещам се, ама май не искам да знам!

Александър - 35 годишен военен, все още на служба — обсъждаше въпроса с тон на пенсионер, коментиращ времето през пролетта.

-Но... все пак радвам се за теб, дано си прекарате добре - добави Кирил, все още неспособен искрено да сподели вълненията и страстите на Александър. 

- Между другото какаво направи с бонбоните и кока-колата, които ти подарихме снощи за рождения ден?

-А, изядох бонбоните, изпих колата и цяла нощ лъсках бастуна.

-Аха, ясно! Това ли е магазина? - отвърна Кирил.

    -Да, този секс шоп търсехме, хай да влезем! Дамата пристъпиха в света на обществените табута.

 

Стоян Адреев - служителят на секс шопа,  стоеше пред стелажите със стоки и правеше ревизия, докато си говореше сам:

-Така, засега имаме сто шишета с лубрикант, 175 броя пухкавви белезници, 15 гумени кукли, 70 вибратора с подвижна главичка и заешки ушички, изкуствените вагини са там - 15 единични и 15 с бедра, 45 камшика, 55 чифта кожени ботуши, 30 камшика за садо-мазо от животинска кожа, кожени ремъци...

Звънчето иззвъня.

„Ох, пак се започва! “  - потрепери служителят.

    Работеше тук от година и вече не издържашe. Щеше да поиска молба от оня дърт педераст, който не щеше да го пуска! 

    Да щеше... този път щеше да си я вземе и край с тази агония.

Обърна се към новите клиенти и още щом ги видя, разбра, че психическото му здраве беше застрашено за пореден път.

Това бяха двама военни.

Единият млад - приблизително на неговите години, друтият забележимо по-стар. Но в отнесения поглед на втория имаше нещо, което накара стомаха на Стоян да се свие.

-Добър ден! - поздрави ги и той развнодушно, спазвайки все пак речевия етикет.

-Добър ден — каза дъртият — да ви попитам за един продукт, който трябва да продавате.

-Да?

-Анални разширители, имате ли?

-Анални разширители? Да, един момент — каза Стоян.

 „Дотук добре, идвали са и по-откачени, мога да се справя с това!“ – помисли продавачът.

Служителят влезе в склада, а двамата клиенти в униформи започнаха да разглеждат

стоката.

-Тия белезници съм ги пробвал, ама се късат, тези пък за здрави, ама нямат хубав пух и са груби, виж тия са добри...

Кирил кимна, сякаш дълбоко обмисляше думите на Александър. Възрастният военен  смяташе Кирил за много добродушен, благ и особено интелигентен младеж, дори трвърде много за военен, който се отличаваше от останалите колеги в службата с това, че бе първият, който не си тръгваше с плач или крясъци след петминутен разговор с Александър.

Служитеят се върна и мина зад стъкления щанд, с цел да стои възможно най-далеч. От опит знаеше, че загорелите военни бяха от най-лошите клиенти.

    -Заповядайте, мисля че това търсехте! От последните е!

Александър се приближи, взе въпросния продукт в ръка, стисна го и каза на продавача:

            -А, не, това е гумен разширител, а аз търся стъклен. Нямате ли стъклен разширител?

-Стъклен?! — “Боже какво пък е това!”- Ами... да ви кажа не, нямаме, но... доколкото разбирам този... върши същата работа.

-Пробвали ли сте го!

-Не не съм, но... — “Господи, нека си ходи, моля те!”

-Значи грешите. Явно трябва да го ползвате по-често. Гуменият се прави от слаба губа и не масажира пълноценно тъканите. Стъкленият е по-хубав, като го потопите в лубрикант и лесно се плъзга, влиза по-навътре, въртите го наляво-надясто, нагоре надолу, по диагонал! Вадите почти докрая, после леко бутвате и от инерцията понякога влиза направо целият на един път.

Кирил забеляза, че клепачите на продавача започват да трептят, както и долната му устна. Лош знак, беше го виждал и преди при разговори с Александър.

-Вадите и пъхате много лесно, движенията са гладки и плавни, като полет на птичка. Е, има и недостатъци, някой път ми се изплъзва и от ръцете и пада на пода или влиза прекалено навътре в ануса на партньорката ми, или на хермафродита, даже cera съм поръчал един от Китай, ама с ръкавичките за кекс решавам проблема.

    -А... а... а... да разбирам ви - каза служителят. Нещо ставаше в главата му. Кирил го  съжали, знаеше, че проблемът се корени в социалното програмиране на младежа, което бавно се разпадаше пред недвусмислените изрази на Александър, но вече бе късно да направи каквото и да е. Продавачът трябваше да се справи с това сам.

На Кирил му се стори, че младежът зад щанда се разкайва за нещо, а в главата на Стоян пулсирате следното: „,Довечера, довечера, имам среща с Ани, защо точно днеска ми се тресна тоя? Млъкни! Млъкни, да те вземат мътните!“

-Ами съжалявам, нямаме.

-Ясно, а ще заредите ли скоро?

-Не знам, да ви кажа не сме получавали такива, но ще проверя, ако получим ще ви се обадя. Ако искате дайте телефон или нещо.

(Какво правя, какво правя no дяволите?! Ще му звъня, как ще му звъня! Изобщо не искам да то чувам тоя изрод!“)

Принципно Стоян 6eme свикнал със всякакви извратеняци, но това беше на съвсем друго равнище.

-А, да, да разбира се, записвате ли? – отвърна Александър с благия си и предразполагащ 

гласец. 

-Да, записвам за... по-бързо да се из... за по-бързо, да - Стоян извади мобилния си

телефон, без да знае защо го прави. Тялото и ума му вече не принадлежаха едно на друго.

“Не, аз съм ненормален! Ще кажа на шефа че напускам, този път наистина!”

Стоян дори не съзнаваше, че още държи гумния разширител в ръка.

-Добре, звъннете ми, аз пак ще намина, обадете ми се като получите - Алексаднър му остави визитката си. — Трябва ми, щото, нали ви казвам, си поръчах един хермафродит по интернет, казва се Опри, и го очаквам да пристигне следващата седмица, много се вълнувам. Ако може по-скоро да поръчате, ще е добре.

-Да, разбирам ви, ще звънна още днес - „СБА дали е чак толква скапана фирма?“ -

помисли Стоян.

-Като си взема отпуска ще се забавляваме...

-Да, да, даже още ceгa ще звънна... - Стоян остави смартфона си, взе служебния телефон и потърси номера на доставчика.

-Благодаря, а да ви питам още нещо?

Господи!

   -Имате ли изтръпващ лубрикант?

Кирил ясно виждаше, че нещо в душата на Стоян се пропука и незнайна сила се канеше

да изригне оттам.

-Изтръпващ лубрикант, момент да погледна — той погледи компютъра и затрака бясно по клавиатрата. Ръцете му трепереха, от пръстите му се стичаше пот, която капеше по клавишите. 

„По дяволите, за пръв nъm чувам такова нещо!“

-Не, нямаме, съжалявам, но мога да го проверя и да го включа към поръчката – отвърна

Стоян. Не знаеше защо продължава да се държи любезно, не знаеше защо продължава да парви каквото и да е. Искаше тези извратеняци да изчезнат веднага, но вместо това правеше всичко възможно да им услужи и така ги задържаше.

-Благодаря ви, много ще се радвам. Виждате ли, искам да правя на приятелката си едни неща, ама тя не обича много много...

     -Приятелката ви, хермафродита? - попита продавача.

    -Не, не Опри, не, той ще пристигне следващата седмица. Имам си приятелка иначе, ама тя заминава на стаж и искам като се върне да и намажа ануса с изтръпващ лубрикант и да правя и едни неща там, дето ме възбуждат, ама тя да не усеща. Ще я лъжа че правя друго.

    Продавачът изгледа военния така, сякаш искаше да ги запали с поглед и двамата.

    -Ясно, ами...

    Кирил знаеше, че Алекс няма да спре, докато другият не избяга в писъци. Започнеше ли веднъж да описва сексуалните си фантазии, забравяше за останалия свят, а това бе твърде много дори и за продавач в сексшоп.

    -Виждате ли, аз първо ще го сложа в задника на Опри и ще вкарам разширителя, след като го  докарате, а после, като се върне приятелката ми, ще и бъркам с палци в ануса и...

    През ума на Кирил мина следното: „И сетне земята се nponyкa, а Йоан каза последните си думи.“

    -ДОБРЕ, ДОБРЕ, БЪРКАЙ ДЕТО ЩЕШ, АКО ЩЕШ И В НА ТЪЩА СИ ЗАДНИКА БЪРКАЙ, CAMO МИ СЕ МАХАЙ ОТ ТУКА, НЕНОРМАЛЕН! ПИCHA МИ ОТ ТАКИВА! ВСЕКИ ДЕН, НЕ МОГА ПОВЕЧЕ! ИЗЧЕЗВАЙ, ИЗЧЕЗВАЙ!

    В този момент шефът на магазина – Пламен Андреев, влезе.

    Всички млъкнаха, а продавачът още си поемаше въздух. Така здраво бе стиснал разширителя, че опаковката се бе отворила. Искаше да удуши някого, но аналният разширител бе най-близкото нещо за тази цел.

    Шефът ги изгледа продължително, след това доближи подчинения си и каза:

    -Достатъчно, Стояне, ти изчезваш от тука, веднага!

    -Чудес... - отвърна младежът, но думите му застинаха във въздуха.

    Изведнъж разширителят засвети в ръката на му. Четиримата погледнаха артикула.

    Светлината пулсираше, нарастваше и в един момент блесна толкова силно, че погълна целия магазин.

    След няколко минути изчезна, но от четиримата нямаше и следа.

 

    Кирил отвори очи и видя бледорозово небе.     А в небето се peexa цици.

    Безброй чифтове гигантски женски гърди, които се рееха в небето като  облаци. Големи, малки, средни. А той си помисли следното:

    „Е, това са най-големите цици, коumo съм виждал. Толкова близо... и толкова далеч.“

    Следващата мисъл:

    „Нима са ми сложили виртуални очила? Дано не ми излезе много скъпо!“

    Напипа лицето си. Не нямаше виртуални очила, всичко около него беше истина.

    Реши, че е врема да става. Докосна това върху, което лежеше. Очакваше да се каменен под или почва, но на допир беше като загрубяла човешка плът.

    -Ох, мамка му! — чу се гласа на продавача от секс-шопа. Кирил погледна към него. Стоян още не беше отворил очи, а от разширителя нямаше и следа.

    -Ооо, Опри, ооо, колко си мек и жилав в същото време! - чу се и гласът на Александър вдясно, докато галеше... почвата. 

    Кирил погледна малко към панталоните му и разбра, че колегата му от военното училище в момента имаше мокър сън.

    -Тъпи служители, тъпа младеж, за нищо не стават... Стояне, работи бе! - Бълнуванията на и на шефа на секс шопа не спираха. Явно и той имаше някакъв тип сънища, в  които участваше и продавачът. А Стоян също лежеше в несвяст до началника си, но с ръка върху задника му.

    Така и така те си спяха... 

     Та Кирил Реши да стане...

    И предпочете да не го беше правил, но бе твърде късно. Затова застана в стойка “Лотус”, затвори очи и започна да медитира.

    -За нищо не ставаме ли, знаете ли, писна ми...! - започна Стоян и изведнъж се събуди и също се огледа наоколо. Видя че е хванал задника на шефа си, дръпна ръка и издаде звук на отвращение.

    -Бля! Гадост, трябва да се мия една сега една седмица от тоя насран гъз! - в това време се огледа наоколо и замръзна.

    Шефът му също отвори очи и първото нещо, което видя, бе служителя си.

    -Виж какво, лапешкензер... абе ти ли ме обара бе, педал!

    Той го удари по ръката и стана.

     -Ай знаех си, че си лява резба, цялата паплач от този набор сте такива!

    -Мълчи бе, импотентен дъртак!

     -Виж к`во, няма да ми приказвай тъй, щот... - шефът на сексшопа вдигна ръка да го удари, но в този момент се огледа  наоколо и замръзна.

    Александър се свести последен, стана, огледа обстановката, усмихна се като лунатик и каза с провлачен тон:

    -Ох, сънят на мойте мечти!

    Единственото нещо, което се чуваше в интервал от няколко минути беше равномерното дишане на Кирил, който мислеше за своите чакри и потоците енергия, които минават през тях.

Тримата го погледнатаха, след това отново се фокусираха в пейзажа. През цялото време челюстите им висяха тяка, сякаш щяха да паднат.

    Пространството, което ги заобикаляше, беше покрито не с трева, камъни, пръст, вода или пясък. То представляваше една непрекъсната цялост от загрубяла човешка плът, простираща се чак до хоризонта. Имаше хълмисти възвишения в различни размери, които представляваха всъщност гигантски гърди или задници (по мнение на Алексъндър - женски). На места имаше тревни (грешка - космати) участъци в различен цвят — черен, жълт и кестеняв и т. н. В далечината се редуваха и подобни на дървета растения, в короните на които растяха...

    -...малки цици! Ей, напомнят ми на тийнейджърските години  -    каза възхитен Александър. 

    Имаше котловини и падини в “земята”, някои от които силно наподобяваха женски вагини в различна големина. Имаше такива и в километрична. В далечината се виждаха също така и гори от пениси, които се клатушкаха в такт с вятъра.

    Александър, Стоян и шефа на секс-шопа завъртяха погледи и се проснаха на “земята”, а Александъ каза:

    -Ех, че хубаво, не можем ли да се спуснем с парашут отнякъде?

    Кирил отвори очи, погледна към небето – гигантските гърди все така се носеха плавно в небосвода като облаци. Младият военен огледа пейзажа наоколо, развали лотус-стойката, която беше заел, изправи се на крака и каза:

    -Да, с раздвижването на чакрите е по-добре. Успях да архивирам социалните си убеждения в отделна част на ума.

    Тримата се втренчиха в него все едно бе част от пейзажа наоколо

    -Какви чакри бе, мой, какви пет лева? Виждаш ли къде сме въобще? - каза Стоян, после продължи да си говори сам, все още в плен на „културния шок“. - Какво е това, къде е това, къде сме, къде е магазина, защо съм с с тъпия си шеф и тъпите военни в... лелината путка на географията?! Трябва де си ходя, имам среща с моята довечера. Ще ми пуска, ама заради вас няма да ми стане! Да ви еба в...

    -Среща ли? KAKBA СРЕЩА, БЕ, МЪРЗЕЛ, ДЕВСТВЕН ЧЕКИДЖИЯ! ЩЕ ЕБЕШ КАТ ПОРАСТЕШ! А КОЙ ЩЕ МИ БАЧКА, А? РЕВИЗИЯТА НАПРАВИ ЛИ?

    -Пикал съм ти на ревизията, прави си я ти, аз напускам! - каза Стоян, изправяйки се на крака.

    Злобният шеф стана на свой ред и каза:

    -ТИ ЛИ ЩЕ НАПУСНЕШ БЕ, БЕЗДАРНИК, И КОЙ ЩЕ ТЕ ВЗЕМЕ?! ЕЙ, ВИЕ ПИКЛЬВЦИТЕ ОТ 88-МА НАГОРЕ ЧЕП ЗА ЗЕЛЕ НЕ CTABATE!

    -Хуя ти не става на тебе, педераст дърт? Затуй жена ти кръшка с оня мафиот! Koгa последно си ебал, а? Преди 20 години! Да го начукам на майка ти, на сестра ти, на леля ти, на дъщеря ти...

    -Ей, мръсен...!

    Възрастинят мъж замахна с юмрук, но Кирил се намеси. Младият курсант хвана ръката му в движения и я изви зад гърба му. Онзи изпищя и започна да го псува, но псувните нямаха никакъв ефект върху Кирил след медитацията.

    -По-кротко, не е това начинът!

    -Затваряй си плювалника! - изкрещя другия, извъртя се и опита да избута Кирил. 

    Това беше грешка.

    След миг се озова на земята.

    Стана и връхлетя Кирил втори път, но отново се озова на земята. Накани се да потрети, но не посмя, само стоеше със зачервено в злобна гримаса лице и дишаше тежко.

    -Сега разбирам защо бизнесът в града не върви - каза Кирил. — Много лошо, но не става така, трябва си подход към. Окей, нека да огледаме ситуацията и да помислим.

    -Никакъв подход не трябва, тези пикльовзи са за комуната и никъда другаде! - отвърна Пламен, но в следващия момент замръзна при това, което видя.

    Към тях се приближаваха десетки неизвестни същества

    Това бяха жени.

    Множество чисто голи жени с криле на прилепи. Заобградиха и ги. Мълчаха и ги гледаха.

    Четиримата усетиха стотици невидими мравки по топките си, но само Александър се наслаждаваше на усещането.

    -Това не изглежда добре! — каза Кирил.

 

    Войнството от жени-хибриди стоеше и ги гледаше безизразно. В същото време и четиримата усещаха в тези погледи някаква дълбока жажда и нужда. Потребности, на които мъжете бяха обект.

    Кирил от своя страна не би отказал на нито една от тях, въпреки странните черни криле, които стърчаха от гърбовете им. Всяка една от новодошлите изглеждаше като модел на “Виктория с сикрет” и курсантът усещаше възбудата в долната част на тялото си, но въпреки това се стараеше да запази хладен разум.

    Четири от съществата пристъпиха към тях, награбиха ги (бяха удивително силни) и...

    “Е, ако ще ги чукам до смърт, съм готов” — помисли Кирил.    Отлетяха във въздуха. Останалите ги последваха.

    От небето Кирил успя да види в по-голям мащаб главозамайващата гледка на пейзажа наоколо и за момент затвори очи, блатодари мислено на медитациите и пак ги отвори.

    -Пуснете ме! Трябва да се върна в магазина — крещеше предприемачът.

    -Ани  - изгубих те! — жалваше се Стоян.

    -Eeex, че весело! — бленуваше Александър.

    Това, което се разкри пред очите на Кирил наистина можеше да завърти човешкия мозък на възел. Пейзажът беше изпълнен с какви ли не човешки крайници, които се преливаха с безкрайната оранжева плът като претопени. Имаше преди всичко полови органи, но на места се открояваха гигантски глави без oчи, крайници, бедра, гърди, гигански усти, задници и какво ли още не.

    “Сънувам  лn, хипнотизиран ли съм, откъде се взе всичко това, no дяволите?” — питаше се Кирил. След това се сети за разширителя. Продавачът го стисна, разширителят светна и те се озоваха тук.

    Но артикулът го нямаше.

    Не след дълго летящите модели на „Виктория сикрет“ започнаха да се спускат. Приземиха се в не много дълбока котловина, видът на която накара Кирил да изтръпне. Краят ѝ беше осеян с множество вадигни, които бяха с големината на пещери. Когато се приземиха, Кирил разбра и че служеха точно за това, тъй като от тях наизлязоха стотици други такива същества.

    Мъжете се приземиха в центъра. Жените ги оставиха и четиримата се загледаха в това, което стоеше пред тях. Поредната гледка, за която не бяха готови, с изключение на Александър може би. Той явно се чувстваше много добре тук.

    Пред тях имаше нещо като овален олтар, а на върха му...     

    Най-обикновен омекнал пенис, който се полюшваше на вятъра.

    Половият орган, както всичко останало в този странен свят, беше сраснат с олтара. Това, което направи впечатление на Кирил обаче, беше нещо друго. Нещо, мисълта за което някой път му пречеше да се отпусне по време на секс.

    Мъжкият полов орган сякаш беше строшен по средата.

    Множеството пак ги заобгради, десните им редици се разтвориха, подобно на женски крака, и пред тях излезе един малко по-едър представител на похитилото ги племе.

    “Ох, добре, не е хермафродит ” — помисли с облекчение Кирил.

    Жената, която се появи, изглеждаше по същия начин, но с една глава по-висока от другите. Тя застана пред тях и заговори на техния език.

    -Аз съм жрицата-вожд на племето “Сукуба”. Богинята на разплода чу нашите молитви, даде ни благословията си чрез свещения артефакт — едно от съществата донесе разширителя на нещо като плато от мазолеста тъкан - и той ни даде спасението чрез появата на четирите плодника, дошли от времето отвъд хоризонта!

    Нещо в главата на Кирил светна на момента.

    -Какво? Плодник, ей, я чакай малко, имам си приятелка! — каза Стоян.

    -Не ви знам какви сте, ама магазина ме чака! Не е заключен, няма човек дневна смяна, ще ме оберат, знаете ли колко пари имам да плащам на доставчиците? — допълни и предприемачът, но мозъкът му сякаш още се бореше с обективната реалност.

    -Ооо, колко много ануси! Ех, да имах изтръпващ лубрикант!

    -Последният свещен плодник на нашата територия — продължи жрицата ,без да го е чула

- се изчерпа, тъй като въпреки нарежданията да се ползва пестеливо, една от нашите съплеменички престъпи забраните и се възкачи отгоре му. След което го строши непоправимо, а наказанието за това е смърт.

    В следващия момент мъжете видяха как две от тези крилати амазонки вдигат трета  във въздуха, докато пред крилатите гори жени се изправя четвърта с костно острие в ръка. Пазачите избутаха осъдената напред. Последва ужасяващ писък, а палачът захамхна и главата на осъдепата падна долу, неясно къде, а след нея полетя и тялото ѝ.

    Чу се зловещо „туп“ някъде встрани от тях.

    -Нашата плодородна земя ще я погълне и тялото ѝ ще засили плътта на земята.     Палачът и пазачите се снишиха и сляха с множеството, все едно нищо не е станало.

    -Haшeтo племе загива, тъй като свещеният плодник спря да дава от живителното си бяло семе. Твърде сме слаби, за да се справим със съседните племена, но вие сте нашето спасение. Ние имаме нужда от вашата течност не само за разплод, но и за сила. Съединението с вас ни прави по-силни, бързи и ни дава сила да се справяме в боевете. Вие ще бъдете отведени в свещените пещери право пред вас и нашите войни, както избрани членове на племето, ще идват при вас да вземат от вашия плод. След това ще завладеем враговете и и ще се доберем до здравия им плодник.

     -А, с нас какво ще стане? — попита Кирил.

    -Вие ще продължите да допринасяте за нашето благополучие.

               -О, а имате ли жени с пишки?  - попита Александър.

            -Не, телата ни са съвършени, убиваме всички аномалии! - отвърна жрицата-вожд.

            -Но това не е аномалия – каза Алексъндър.

        Жрицата не го разбра, а Кирил побърза да се включи в разговора, той като знаеше как продължаваха полемиките на колегата му.

    -Окей, но ни трябва и храна, вода, лекарства, ако се разболеем. Трябва да се грижите за нас някак. Няма ли да ви бъдем в тежест?– попита Кирил. Чудеше се дали да се плаши или да се вълнува. 

    -Сношението с нас укрепва имунитета ви десетократно. Имаме извори със жълта вода, а за храна няма по-добро от печените пениси и гърди, които растат по дърветета. Плюс това от стотици години не сме имали търтеи. Ще се възползваме от вас. Разбира се, когато вече преминете фертилна възраст, ще ви убием за храна. 

    Тишина. След това Стоян започна да пищи.

    “Дa, чувал съм че в Китай ядат биволски neuucu, но да nикня пикня нещо не ми отърва. “Разширителят!” — помисли отново Кирил, гледайки артикула зад крилатата гола жена.

    -Отведете ги! - каза жрицата. 

    Кирил се концентрира:

    “Сега!”

    Чакрите му сякаш експлодираха от потоците енергия, които преминаха през тях. Той се изтреля към разширителя, хвана го, скочи обратно, превъртя се с крака, насочени към въздуха, приземи се до Алекс, хвана го за ръка и изкрещя:

    -Хванете се един за друг!

    Предприемачът хвана Алексъндър, военният го стисна за задника, Стоян впи зъби в ръката на шефа си, другият изкрещя, плесна му шамар и го напсува, а Кирил стисна разширителя.

    Артикулът засвети.

    Жрицата изкрещя, а моделите на Виктория сикрет се хвърлиха към тях:

    -Heeeee!

    Беше късно, светлината засвети, обгърна ги и тримата изчезнаха от котловината с гигантските вагини и ануси

 

    След малко четиримата се събудиха отново в магазина. Разширителят лежеше край тях на земята.

    -Какво как? А, магазинът ми! —предприемачът се изправи и започна да оглежда всичко.

-О, добре! Нищо не е откраднато! Какво беше това да го вземат... Стояне! Уволнен си! Уxaпa ме!

    -Майната си и бездруго мислех да се махам! Колко е часа? О, закъснявам за срещата с Ани! Чао и да го духате всички! - каза той и изхвърча като ракета от магазина. Нямаше да влезе тук никога повече. 

    “Не това не се е случвало! Не... не... няма как, беше кошмар!“ — мислеше той на тръгване.

    -Вие, двамата откачени, вън! - изкрещя предприемача. - А тебе ще те съдя!

    -Как? И какво ще кажеш на съда?! - отвърна спокойно Кирил. Нямаше нищо против човека, но искаше да го насочи в правилния път.

    -Ще видиш как! Имам връзки в съда! - отвърна той, макар че не се сещаше как ще опише ситуацията на физическата интервенция в света на крилатите голи жени.

    -Аз съм военен!

    -Военен ли? Ще... ще... ще видиш...

    Предприемачът се канеше да го нападне, но нещо в съзнанието му го спираше. Тов момче владееше някакви техники, а и бяха двама.

         -Вземаем това - каза Кирил, вдигайки разширителя. Намери едип празен кашон зад бюрото и го сложи вътре.

    -Не бива да попада в грешните ръце.

    -А, ще те съдя и за това! За кражба! Върни ми го, мой артикул си е!

     -Добре, купувам го – въздъхна кирил и остави тридесет лева на тезгяха. 

    -Добре, взимай го! Махайте се откачалки! Вън!

    Кирил и Александър излязоха, без да се замислят.

    -Eeex, така щяхме да си живеем там — въздъхна колегата му. — Cera ще трябва да се задоволявам с Опри и с жена си.

    -По-добре това, отколкото да пием пикня според мен - отвърна Кирил.

    -Може ли да ми го дадеш да ог пробвам, после ще ти го върна – попита Александър.

    -Твърде е опасно, особено в твоите ръце. Може да се телепортираш пак там, ако си го вреш в гъза. Аз ще го пазя. Ще опитам да го проуча и след това ще го унищожа. Това нещо е опасно според мен.

    -Окей, имам едно тайно чекедже, където си държа най-извратеното порно! Да знаеш, че е с ключ!

Може да го сложим там.

    -А, не! Страхувам се, че ще те изкушава. Ще го заключа на сигурно място, докато науча повече.

    -Окей, ако размислиш, ми кажи!

    -Има сделка!

 

    -Какво ти има,?Много си отнесен нещо днес! — попита Ани.

    -А, нищо, имах... напрегнат ден на работа - отвърна Стоян.

    -О, какво се случи ?— попита тя докато ядяха китайско.

    -Ами едни клиенти, военни, шефа, знаеш как е! — не беше и половината от това, което се случи, но Стоян не смееше да каже повече. Приятелката му щеше да го помисли за луд, а бяха отскоро заедно и не искаше тя да го зареже заради това.

    -О, миличкият ми, разбирам те! Няма нищо, аз ще те отпусна довечера - каза тя, с похотлива усмивка и потърка ръката му. Той също се усмихна, но вътрешно потрепери.

    Няколко часа по-късно, когато бяха у тях, започнаха любовна игра, но щом Ани се съблече, Стоян изпищя. Не само изпищя, а и не спираше да пищи.

    -Стояне какво ти има? Спри, успокой се!-каза потресена Ани.     След няколко минути той спря.

    -Не мога, просто... днес не мога...

    

    Тя го разбираше, знаеше, че работата в секс шопа не му понася и сега явно просто се беше сринал. Все пак какви ли не извратеняци влизаха при него всеки ден!

    Тя хвана лицето му, насочи го към своето и каза

    -Погледин ме и веднага кажи какво ти има. Тук съм и не се притеснявай.    

    -Днес... просто... не, няма да ми повярваш. Ще избягаш.

    -Не, няма! Кажи ми?

    И той и разказа всичко. Разказа всяка подробност, без да крие. Бездруго не можеше да крие от нея. Изненадващо тя не реагира отрицателно, а с разбиране. Прегърна го, направи му масаж на врата и двамата си легнаха да спят, без да правят нищо.

    На другата сутрин Ани си тръгна и не се върна повече. Стоян бродеше улиците, погълнат от душевната бездна, която се бе отворила в него. Помисили за Кирил и за разширителя. Реши да потърси военния, за да си излее душата.

 

    Кирил стоеше и четеше статии за пътуване във време-пространството. Намери няколко, наглед несериозни, публикации за тайнствени предмети и голи жени с крила. Хм, явно се бе случвало и преди, помисли си той. Стана и отиде да погледа през прозореца. Извън оградата на военното общежитие забеляза някаква много красива жена с шлифер и раница. Тя гледаше към прозорците, в един момент го видя и застопори погледа си. 

    Кирил я позна. Това беше жрицата.

    Възможно ли беше? - помисли той.

    След това се облече и слезе долу.   

 

                        К Р А Й