SARNE42 (Елена Димова)
57 488
22.05.2007 г., 14:55 ч.

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 4 

  Проза
929 0 5
1 мин за четене
                                                КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
             През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти. 
             Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на средния апартамент на първия етаж. Котката беше много красива, с дълъг косъм. Фактът, че търсеше контакт с хората, говореше, че е домашна котка. Може би е живяла в една от бутнатите къщи и собствениците й повече не я искаха.  Не можеха, вероятно, да си позволят да я приберат в новия си апартамент. А вероятно, докато сме били в оборотните жилища, тя е била бездомна.
              Учудвам се колко жестоки могат да бъдат децата. Тази красива котка беше с едно око. Независимо от това, много я харесвах. Не си спомням как, но ние станахме приятелки. Тя се умилкваше около добрите жени, а също и около мен. Не си спомням точно как стана, но тя започна да ми идва на гости, горе на шестия етаж. Когато се прибирах от работа, тя чакаше пред входа на блока. Подканвах я да дойде с мен горе. Не се решаваше да влезе в асансьора, затова я подканях. Аз пътувах с асансьора, а тя изкачваше стълбите тичешком. Обаждах се от асансьора: "хайде", "тук съм", "кой ще бъде пръв". Докато асансьорът стигнеше до 6 етаж, котката вече беше пред апартамента ми и ме чакаше. Не се застояваше дълго вътре в апартамента. През лятото беше навън, но при студените зимни дни ми идваше на гости.
               Не само аз я харесвах. Спомням си бяха й помогнали да роди котенцата си в един кашон, който от първия етаж се премести на третия, след известно време на седмия. Децата й носеха храна и вода. После други хора си взеха от поотрасналите котета.
                Децата от блока я бяха кръстили Маша.

© Елена Димова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дивите котки са по любвеобилни. Не мога да се откаже от тях защото чувствам, че ме обичат.
  • Аз не обичам котки, но сега на село имаме две. Другия път май ще са повече. Едното е диво, а другото, горкото, моята внучка го разнася по цял ден. Завива го, храни го, но щом се върти около нея, значи не му е зле.
  • Благодаря ти, Ангар, за коментара.
    Момчетата са лошите, а момичетата са добрите. Не исках да деля децата на момчета и момичета.
  • Но следващото изречение е: Тази красива котка беше с едно око.
    Децата замерват котките с камъни или с жилки.
    След време и на друго коте удариха окото. То горкото не смееше да припари до храната. Страх го беше да не го докосне някое друго коте. Видях окото му заприлича на парче въглен. Боеше се от хората и от другите котки. И след седмица две изчезна, изглежда, че беше умряло или убито.
  • "Учудвам се колко жестоки могат да бъдат децата" - само за това изречение се учудвам защо е? Та тук децата са толкова добрички!
Предложения
: ??:??