КОТЕШКИ ИСТОРИИ 4
1 min reading
КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на средния апартамент на първия етаж. Котката беше много красива, с дълъг косъм. Фактът, че търсеше контакт с хората, говореше, че е домашна котка. Може би е живяла в една от бутнатите къщи и собствениците й повече не я искаха. Не можеха, вероятно, да си позволят да я приберат в новия си апартамент. А вероятно, докато сме били в оборотните жилища, тя е била бездомна.
Учудвам се колко жестоки могат да бъдат децата. Тази красива котка беше с едно око. Независимо от това, много я харесвах. Не си спомням как, но ние станахме приятелки. Тя се умилкваше около добрите жени, а също и около мен. Не си спомням точно как стана, но тя започна да ми идва на гости, горе на шестия етаж. Когато се прибирах от работа, тя чакаше пред входа на блока. Подканвах я да дойде с мен горе. Не се решаваше да влезе в асансьора, затова я подканях. Аз пътувах с асансьора, а тя изкачваше стълбите тичешком. Обаждах се от асансьора: "хайде", "тук съм", "кой ще бъде пръв". Докато асансьорът стигнеше до 6 етаж, котката вече беше пред апартамента ми и ме чакаше. Не се застояваше дълго вътре в апартамента. През лятото беше навън, но при студените зимни дни ми идваше на гости.
Не само аз я харесвах. Спомням си бяха й помогнали да роди котенцата си в един кашон, който от първия етаж се премести на третия, след известно време на седмия. Децата й носеха храна и вода. После други хора си взеха от поотрасналите котета.
Децата от блока я бяха кръстили Маша.
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на средния апартамент на първия етаж. Котката беше много красива, с дълъг косъм. Фактът, че търсеше контакт с хората, говореше, че е домашна котка. Може би е живяла в една от бутнатите къщи и собствениците й повече не я искаха. Не можеха, вероятно, да си позволят да я приберат в новия си апартамент. А вероятно, докато сме били в оборотните жилища, тя е била бездомна.
Учудвам се колко жестоки могат да бъдат децата. Тази красива котка беше с едно око. Независимо от това, много я харесвах. Не си спомням как, но ние станахме приятелки. Тя се умилкваше около добрите жени, а също и около мен. Не си спомням точно как стана, но тя започна да ми идва на гости, горе на шестия етаж. Когато се прибирах от работа, тя чакаше пред входа на блока. Подканвах я да дойде с мен горе. Не се решаваше да влезе в асансьора, затова я подканях. Аз пътувах с асансьора, а тя изкачваше стълбите тичешком. Обаждах се от асансьора: "хайде", "тук съм", "кой ще бъде пръв". Докато асансьорът стигнеше до 6 етаж, котката вече беше пред апартамента ми и ме чакаше. Не се застояваше дълго вътре в апартамента. През лятото беше навън, но при студените зимни дни ми идваше на гости.
Не само аз я харесвах. Спомням си бяха й помогнали да роди котенцата си в един кашон, който от първия етаж се премести на третия, след известно време на седмия. Децата й носеха храна и вода. После други хора си взеха от поотрасналите котета.
Децата от блока я бяха кръстили Маша.
© Елена Димова All rights reserved.
