Джони се сви на задната седалка. Прозорецът зад него бе напукан от удара. Сърцето на Джони отново заби лудо. Колата зави рязко, за да избегне някакъв идващ насреща ù камион и момчето инстинктивно се приведе, сякаш за да се предпази.
- Все още са след нас – обади се Сребърния без да влага каквито и да били чувства в гласа си.
- Знам, знам – промърмори през зъби шофьорът.
Завъртя рязко волана, колата поднесе на мокрия асфалт, докато младият мъж взимаше завоя наляво. При маневрата удари леко някакво такси, единият от фаровете се пръсна на парчета – Джони видя шокираното лице на водача на таксито – някакъв грубоват мъж с посивели коси и мустаци, а после го отминаха и момчето отново се свлече на седалката.
Зад тях автомобилът на преследвачите отново се лепна зад тях, набираше скорост, засилваше се за втори удар...
А после колата, в която беше Джони, изскочи от завоя с безумна скорост. Джони погледна напред. И изкрещя, а писъкът му се сля с вика на младия шофьор.
Колата се вряза с цялата си ...