11 мин за четене
I. АЗ И МОИТЕ
Аз я обичах като жена, обожавах като съпруга и ценях като майка. Но моля ви, какво ви говоря! Тя още ми е жена и винаги ще бъде майка на най-прекрасните деца на света. Деца, с които пак тя ме дари. С какво право дрънкам аз за нея в минало време?
Да, обичам я. Моята Мартина. И каквото има да става, винаги ще я обичам.
Обичам я, когато в дрезгавината на утрото ме сръгва в хълбока, заповядва да се надигам и да напущам вече съвместната ни масонска ложа.
Обичам я, когато ме изпреварва за тоалетната и седи там достатъчно дълго, за да ме изнуди аз да сваря кафето.
Обичам я, когато цъфва отзаде ми, докато си връзвам вратовръзката пред огледалото, шляпва ме по задника, лизва ушенцето и шепти: "ах, ти секси момче".
Обичам я, когато в ранния следобед ми звъни само да чуе как ѝ потвърждавам, че и днес не възнамерявам да правя инфаркт. Въпреки всички подстрекатели наоколо.
Обичам я, когато при синьото делнично свечеряване пак ми звъни. За да каже, че е взела децата от градина и да пит ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация