Край?
Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почувствах отново силна… Успях да изтрия сълзите и да изпробвам фалшивата усмивка… Прочистих мислите си… Облаците повлякоха след себе си образа му… Хубавите спомени, аромата на Str8, бадемовите му очи… Те станаха призраци… За още един кратък миг почувствах ръката си в неговата, стомахът ми се сви на топка... Все едно бях пропуснала някое стъпало... Онзи ден ми помогна… Излекува ме… Вече не се чувствах зависима… Знаех, че мога да продължа без надеждата той да дойде с мен… Усещах, че е дошло времето да се усмихна като при дълга раздяла с близък приятел… Усмивка, която струваше много, но даваше всичко… Даряваше начален тласък за един прекрасен живот, в който той вече нямаше място…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимс Всички права запазени
стори ми се леко познат твоя разказ ... всичко се преодолява все пак ... let the sun come in 
