Шефката е много свестен човек. Няма да е пресилено, ако кажа, че гледа на подчинените си като на свои приятели. Дори когато подхвърля някоя по-остра дума, го прави за добро. Така че си я обичаме и щом разбрахме, че е закъсала със здравето, решихме да й помагаме.
Тя не е първа младост и й смениха тазобедрената става заради износване. Налагаше се да лежи в болница две седмици. Уговорихме се с колегите всеки ден някой от нас да й ходи на свиждане – тя е разведена, а децата й са в чужбина, та затова имаше нужда от подкрепа. Не че свършихме кой знае какво.
Моят ред за свиждане дойде една сряда. Трябваше да й занеса мокри кърпички и да платя таксата за телевизията. След като внесох нужната сума на едно гише в съседна сграда, се качих в травматологията.
Шефката бе в двойна стая. Лежеше на леглото до вратата, а на това до прозореца бе… кракът. Веднага щом влязох, очите ми инстинктивно се стрелнаха към него. Но за това после.
Първо да кажа, че шефката спеше. Тя дори в службата си подремва следо ...