Как ли се чувства вампира, опиянен от вкуса на кръвта и забравил изгряването на слънцето?... Как ли лъчите прояждат кожата му, какво ли усеща?... Болка, изгаряща всяка част в тялото му?
Какво ли чувства, когато умира и демонската му черна душа бива изтръгната от предишното му местожителство... земята? Защо ви разказвам това... защото всяка сутрин, в която опитвам
да затворя очите си за сън, аз усещам това - парещата болка на слънцето, пронизващо очните ми ябълки и проникващи дълбоко в мозъка ми! Забраняващи ми да спя, искайки да се скрия в тъмнината,
да се крия от всичко дневно, докато не дойде нощта... моята извратена любовница. Мракът, който се е зародил в душата ми, в тъмнината на спуснатите пердета, които не позволяват светлината да влети в стаята ми и да изгори кожата ми. Спомените, връхлитащи от моите грешки. Не трябваше да помня... затова исках да заспя, само тогава намирах покоя, от които толкова се нуждаех.
22:00 часа, часовникът настоятелно почна да звъни. Отворих очите си... ...