Катя усети езика на мъжа в устата си. Прегърна го през врата и се отпусна в ръцете му, за да се наслади на целувката. И в следващия миг почувства... Не можеше да го опише. Затвори очи, това беше... Беше като някаква вълна, която я отнасяше... Виждаше началото и края и те бяха едно. Капката, която прави облака и облака, който прави капката. Хората гадаеха кой е създателя им и не осъзнаваха, че са те самите. Затова ин и ян винаги бяха свързани. Усещаше как ръцете на мъжа се плъзгат по тялото ѝ... Отвори очи и погледна в неговите, той искаше дъщеря. Дъщеря, която да стане силна, умна, властна и безжалостна жена, прикрила истинската си същност под плаща на нежна красота. Почуди се коя ли жена го е впечатлила толкова, за да реши, че мекотата на въжето е много по-добро оръжие от твърдостта на ножа. Защото жените бяха въже. Въже, което можеше да те заведе до вратата на дома ти в бурята, да те прехвърли през най–дълбоката пропаст или да ти улови храна. Но можеше и да те спъне, обездвижи и убие. Тихо и незабележимо. Мъжете бяха ножове, често остри, но рядко калени, много пъти големи и страшни на стената, но не и в боя... Пръстите на мъжа си играеха с набъбналите ѝ зърна... Да, той го беше разбрал, истинската сила беше силата да променяш света както ти го виждаш. Но той... Ръката му се плъзна към слабините ѝ... Той грешеше кои хора наистина променят света... Тя плъзна ръка надолу и намери члена му... Много грешеше. Затова силата да дават живот беше дадена само на жените... Усети как той плъзга пръст от клитора към влагалището ѝ и бавно прониква вътре... Защото ножа можеше само да отреже въжето и после и двамата ставаха безполезни за полетите надалеч, но въжето можеше да върже ножа към себе си и ножа да достига звездите и да се връща обратно хиляди пъти. Затова и гениите винаги се раждаха мъже... Той я притисна в прегръдка, вдигна я и я отнесе на поляната. Тревата беше хладна и мека, а тялото на мъжа над нея горещо и твърдо. Катя обви крака около кръста му и го стисна силно, въжето връзваше ножа. Затвори очи и се остави вълната да я понесе. Познати усещания се сливаха с нови, както шума на водопада с звуците от сблъсъка на телата им. Болка и удоволствие, усещане за принадлежност и усещане за притежание... Той дръпна краката ѝ от кръста си и ги сви до гърдите ѝ, а устните му се впиха в нейните. И тласъците му станаха груби и резки. Тласъци на мъж, който помни вече само, че е на тая земя, за да се размножи и е намерил жената, чиято утроба да го продължи. Катя се взря отново в очите му, синът им щеше да има чертите и смелостта на баща си и безкраен талант за... Видя голяма холограма със сложни формули и едно десетгодишно момче, което се усмихваше пред нея:

– Реших я, мамо. Реших задачата за трите тела¹. Виж, много е просто, сега ще...

Събуди се изведнъж и отвори очи. Сънят беше толкова ясен и истински, че погледа ѝ първо потърси момчето в малката стая. Полежа малко опитвайки се да осъзнае къде се намира, после разтърка очи и стана. Излезе на пръсти в коридора и отвори внимателно вратата на малкия кухньохол в старата рециклирка. Майка ѝ спеше на разпънатия диван обърната с лице към стената, а две седемгодишни момченца спяха на мобилно двуетажно легло, сложено до главата ѝ. Катя влезе тихо, легна до майка си и я прегърна през кръста. Тя се събуди, завъртя се към нея и потърси ума ѝ „Лошо ли ти е?“. Катя отвори ума си и ѝ показа края на съня. Майка ѝ я прегърна „Ще си имам гениален внук?“.

Катя опря чело на рамото ѝ „Страх ме е, ако разберат ще свърша в някоя лаборатория“.

Майка ѝ я погали „Няма. Всичко ще е наред“. Катя вдигна очи към нея „Не, нищо не е наред! Ще ме затворят и ще ме превърнат в инкубатор. Както и всички други като мен, които открият. Така ще стане. Ще си махна яйчниците. Ако не мога да имам деца съм безполезна и няма да ме закачат“.

Майка ѝ я погали отново „С новите технологии и с яйчници и без яйчници може да имаш деца и го знаеш. Така че просто се успокой“.

Катя я изгледа ядосано „Не ми казвай да се успокоя! Ще свърша в някоя лаборатория раждайки дете след дете, а после ще ми ги отнемат и ще ги превъщат в роби на някой луд егоцентричен маниак жаден за власт. Така ще стане“.

Елисавета затвори ума си пред апокалиптичните картини, които ѝ изпращаше, прегърна я силно и ѝ прошепна:

– Няма. Всичко ще бъде наред. Наред ще е... Спи сега.

Катя въздъхна и се сгуши пак в нея, искаше ѝ се още да е малка и да вярва че майка ѝ е всемогъща, но вече знаеше че това не е така и има неща, от които тя не може да я защити. Страшни неща. Веднъж като малки от училище ги бяха водили да им покажат как се създават клонирани животни и Катя никога нямаше да забрави една лабрадорка, която усърдно ближеше две ротвайлерчета, а информационното табло на вратата на клетката указваше кога ги е родила и отброяваше кога трябва да ѝ ги вземат. Гледката толкова я беше разстроила, че беше започнала да рита клетката под изумените погледи на другите в опит да освободи кучето. Беше на девет и още помнеше силната хватка на учителя по биология, който се опитваше да я спре да не повреди скъпата електронна врата. Една жена от лабораторията беше дошла да я успокои и тържествено ѝ беше обещала, че поръчалия ротвайлерчето ще вземе и другото и сурогатната им майка и няма да се делят. На 9 Катя ѝ беше повярвала и си беше тръгнала щастлива. После беше научила, че лабораторните кучета-майки никога не се освобождават, а прекарват целият си живот в клетка и после се убиват след определен брой раждания, а излишните клонинги се продават за храна на змии. И сега се чувстваше като лабрадорката... Дано Авраамов ѝ се обадеше, вече ѝ трябваше за много по-сериозни неща от скапаната класация...

1Задачата за трите тела – нерешима задача от физиката за прогнозиране траекторията на движение на три частици в пространството