Лиляна Кинева отвори вратата на офиса и погледна към слабия тъмнокос мъж на средна възраст седнал зад стъкленото си бюро излято в причудлива кубична форма, напомняща полуразтопено кубче лед и вперил поглед в стената насреща:

– Матю...

Мъжът не помръдна и тя пристъпи една крачка по-близо към него и затвори вратата след себе си:

– Матю...

Отново нямаше реакция и тя отиде до него и го докосна леко по рамото:

– Матю...

Той стреснато натисна устройството зад ухото си, за да спре инфоканала който гледаше и изчака секунда преди да погледне към асистентката си. Проектирането на образи директно в мозъка беше много хубава технология, най-малкото защото никой не виждаше какво точно правиш, за разлика от ползването на дисплея на холотелeфона или холограмите, но прехода виртуално-реално изискваше няколко мига за адаптация. Премигна два пъти, за да фокусира зрението си и Лиля му се усмихна:

– Знам че каза да не те безпокоя, но ти донесоха подарък.

Подаде му едно бяло плюшено мече високо педя с окачена на врата му стара рекламна химикалка на ВНМ и Матей го взе, стараейки се да не му проличи отегчението. Лиляна, както и всичките му близки сътрудници си имаше свои протежета и се опитваше да си ги лансира. А не беше хубаво да отсвирваш близките хора на близките си хора, защото бумерангите в природата обикновено се връщат. Усмихна ѝ се:

– От кого е?

Жената се насмя:

– От нея...

Тя му пусна една холограма и в средата на стаята изплува главата на едно младо, много красиво момиче, което се усмихна смутено на камерата:

– Преди много години плачех в коридора на една зала, защото бях загубила състезанието, а един мъж мина покрай мене и ми каза, че не е важно колко битки ще загубиш, ако спечелиш войната. И че тайната на всяка голяма победа е да се изправяш след всяка загуба и да влизаш в нова битка без страх. Бях на осем и се опитвах да разбера какво ми казва, как така ще спечеля войната ако губя битките, всички други ми казваха че битките са най-важни... Днес, когато зад гърба ми са много загубени битки и една спечелена война просто искам да ви кажа „Благодаря за това, на което ме научихте“. Химикалката, която ми подарихте тогава оцеля през много летища и обиколи целият свят много пъти. Много пъти я губих и намирах и това само показва, че талисманите наистина имат магични сили. Днес ви я връщам с егоистични подбуди, понеже това ще мине през много ръце, тя ще се погрижи да ви намери. Пожелавам ви следващата война, която вие водите да е тази, която ще ви донесе абсолютната победа. И се надявам химикалката да ви помогне за това, както помогна на мен. И искам да ви кажа да не спирате да вдъхновявате, защото думите ви имат силата да променят съдби и аз съм доказателство за това“.

Холограмата застина на последния кадър и Матей взе изтърканата рекламна химикалка и я завъртя в ръцете си:

– Покани я.

Лиляна се усмихна:

– Не е тук. Потърси ме един актьор и ми каза че печеля подарък от една игра. В пакета имаше сувенири от олимпиадата и втори пакет с надпис „За г-н Авраамов“...

Той я погледна учудено:

– И защо такава потайност?

Лиля седна на ръба на бюрото му:

– Защото е при Антон. Майка ѝ се оказа съученичка от СМГ на Владо и според него и тя се страхувала и кафе да пият двамата, казвала че Антон се изрива само като се сети за тебе и започвал да фучи.

Матей я погледна пак:

– Коя е майка ѝ, че не се сещам? И защо е при Антон, ако Владо иска да пие кафета с нея?

Лиля кръстоса глезените си и пусна нова холограма:

– Тя... Не я познаваш. Заминала за Оксфорд преди войната, завършила с отличие и после работила по надоблачните етажи в Кулите на мечтите в Хонг Конг почти петнайсет години. Била на 36, когато срещнала баща ѝ на Катя, който тогава бил 20 годишен неизвестен боксьор, зарязала всичко заради него, върнала се в България, оженила се и родила Катя. Той починал, когато Катя била на 11.

Матей се загледа в красивата елегантна жена снимана на някакво летище прегърнала дъщеря си през кръста:

– Пираня от мегакорпорация е зарязала блестяща кариера заради някакво боксьорче? Ти вярваш ли на това?

Лиляна се усмихна:

– Е, има много красиво 18 годишно доказателство, че се е случило. Сега тя е спортен агент, изкарва млади спортисти в Китай. Вероятно е средняк¹ или криещ се хранител², защото фирмата ѝ е регистрирана на systeding³ в Тихия океан. Има връзка с млад австралиец, хореограф. Той живее в Китай, а тя... май в самолета като я гледам колко лети. Трябва да я питам кой ѝ е правил реконструкциите, ако искаш вярвай, но е на 56.

Авраамов огледа пак холограмата:

– Мисля че създателят ни има най-голям принос за това колко добре изглежда. Та защо те не са при нас?

Лиля се изправи:

– Не знам, или е влюбена в Антон или той я държи с нещо, защото е изсипала над три милиона за да оборудва пързалката с всичко за акроскейтинг, а той не е дал и не дава нищо. И не само че не дава, а и тя му плаща наем за пързалката и за капак той прибирал двайсет процента от всичко, което изкара Катя където и да е. А по инфоканалите се обсъжда, че Катя вероятно вече печели седемцифрени суми годишно от реклами и участия.

Матей бутна стола си назад и кръстоса крака:

– Е, бай Анто си е хитра лисица. Катя с кого ходи?

Лиля го погледна:

– Официално, с никого. Полуофициално, с чистач от пързалката. А неофициално клюките са че е на някаква експериментална програма за тренировки при която никога не ѝ позволяват пълно разтоварване, тя е кастит.

Матей я изгледа:

– Те нормални ли са?! Може да умре така...

1Средняк – малка прослойка от хора живеещи на ръба на закона, които благодарение на познаване на вратичките в данъчните закони успяват да постигнат приходи от които да придобият собственост, нещо законно непостижимо за класата на служещите, към която официално се числят. Официалната световна пропаганда насажда нетърпимост у служащите към средняците като към хора извършващи тежко престъпление ощетяващо другите, като в същото време властта позволява тяхното съществуване и така предовратява възможността те да се бунтуват срещу установеното двукласово общество на огромен брой наемна ръка, наречени служещи, които не притежават никаква собственост и малка прослойка богати, наречени хранители, които притежават всички материални и финансови активи и за които работят служещите.

2Криещ се хранител – човек, който има достатъчно средства по закон да бъде обявен за хранител, но избягва това с разни измами, заради високата вноска „хранител“, която трябва да плащат хранителите най-нисък клас.

3Морски селища върху изкуствени конструкции, разположени в международни води