Кралицата - слугиня
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
Момичето кимнало в знак на съгласие. Не можело да продума от мъка.
След смъртта на своята майка напуснало селото. Отишло да си търси късмета в големия град. Понеже не умеело нищо друго освен да чисти, започнало работа като слугиня в голяма и известна гостоприемница. Скоро връщайки се от лов в нея се отбил принца. Той забелязал бедното момиче и решил да се ожени за него.
- Не говори глупости, сине! Не можеш да направиш от една слугиня кралица. – роптаел ядосан баща му.
- Татко, тя е идеалната за мен. Богатите принцеси са мързеливи и капризни. Имат голямо самочувствие и са свикнали да живеят в разкош. Тя е скромна и ще се грижи добре за двореца.
Така и станало. Принцът не бил свикнал да му се отказва. Сключил брак с момичето, но без пищна и шумна сватба. Понеже невестата не била от знатно потекло нямало смисъл от излишни харчове.
Момичето заживяло в двореца. Било изпълнило съвета на майка си и сега трябвало да е щастливо. Понеже не умеело нищо друго освен да чисти, то се трудело наравно с прислугата. Сутрин помагало в кухнята, после в пералнята, копаело в кралската градина и плевяло цветята. Така дните се нижели безлични като студени капки дъжд.
Един ден в двореца пристигнала стара магьосница. Тя била посрещната от момичето.
- Кралице, защо вие сте тук? Нямате ли слуги или охрана?
- Моят съпруг е пестелив. Той реши заради мен да освободи част от прислугата. Вече живея в дворец и трябва аз да се грижа за него.
Магьосницата била изненадана. Видяла, че кралицата е облечена с износени, селски дрехи и имала изморен вид.
- Щастлива ли сте Господарке? – попитала гостенката.
Момичето въздъхнало и промълвило.
- Изпълних волята на покойната си майка. Сега трябва да съм щастлива, но... – и навело смутено поглед.
- Аз мога да ви помогна, Господарке. Вземете това колие и го сложете. То ще ви върне в миналото. Ще започнете живота си отново. Принцът ще е забравил за вас, а вие ще бъдете свободна.
Кралицата се усмихнала и с треперещи ръце сложила колието. Всичко потънало в мъгла и времето обърнало своята посока.
Изминали години. Една стара магьосница похлопала пред портите на двореца. Била изморена и търсела подслон. Надявала се, че владетелят нуждае от нейните услуги. Нямало охрана или слуги да я посрещнат. На прага се появила с измъчен вид кралицата. Отново била облечена като слугиня. Само пръстенът на ръката й подсказвал, че е владетелка на богато царство.
Поздравила я вежливо. Магьосницата не очаквала същото посрещане. Била шокирана.
- Какво се случи Кралице? Вие нали се върнахте в миналото? Дадох ви правото на нов избор.
- Съжалявам, че ви разочаровах магьоснице. Когато принцът ми предложи отново брак не можах да му откажа. Аз съм обикновено селско момиче и да живея в дворец е най - хубавото, което може да ми се случи. За мен е чест да имам богат и могъщ съпруг. Най-важно е неговото щастие.
Магьосницата изсумтяла сърдито и си тръгнала. Била толкова ядосана, че решила да си потърси другаде подслон. Вече не искала да помага на кралицата. Все пак човек бил голям колкото са големи мечтите му.
© Катя Иванова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Катя, извинявай за спама, но не знаех, че темата за "кралиците-слугини" е толкова интересна в сайта.
Всъщност, май правилното беше за "слугините-кралици" или може би за слугините станали кралици, за да са слугини. -
Здравей,Кате,
Отново напомняш мъдростта на света...Да, човек трудно надскача себе си и върви толкова далеч, колкото е личният му хоризонт, тоест "колкото са големи мечтите му" .
Пишеш "ударно", кратко на вид, но замислящо и носещо удоволствие. Харесва ми този начин на представяне на сюжет, герои и идея, може би, защото аз , като личност не умея да бъда отбрана в писането и съответно в мислите си се разпростирам. Както винаги, "размърдваш " сивите клетки, а това си е дарба и не е за всеки.
Поздрави! -
Благодаря ти, Роси! Явно кралицата няма сили и ум да се бори за своето щастие.🤔
-
Много хубава и поучителна приказка, Кате! Само какво неуважение към своето собствено щастие. А всъщност какво ли е определението на кралицата за щастие!?🙂
-
Благодаря ти, Пешо! Вярвам ти.
-
Ако и аз кажа, че много ми хареса,.. няма да излъжа.
Даже приказка със съвременно звучене -
Благодаря ти, Пепи! Богатството не означава винаги щастие.
-
Много ми хареса. Сигурността често е залог. Особено актуална е днес.
Браво! -
Благодаря ти, Лидия!
Когато сбъднем мечтите си се чувстваме почти като кралици. -
Любопитна е приказката, хубава е поуката, но не можем всички да бъдем крале и кралици. Добре е обаче да мечтаем и да се стремим да постигнем мечтите си.
-
Здравей, Ина! Възпитанието на родителите влияе върху целият живот на децата. Понякога и да искат не могат да се променят, защото това е заложено в тях. И аз не обвинявам никой. Всеки сам прави своите избори.
-
мечтата й е била да послуша майка си и в този смисъл приказката е показателна как се формират разбирания, внушават представи и изкривяват мечти..Принцът не го обвинявам
-
ВИ, напълно си прав. Познавам реално и принца и той е много икономичен, а някой го наричат стиснат.
-
Катя, замислих се след второто прераждане, ако прислужницата беше си останала кралица, без да чисти, дали принца нямаше да се влюби в друга слугиня. Може би човекът да е просто икономичен и да пести от слугини.
-
Благодаря ти, Лина.
Наде, имам реален прототип на кралицата, но може и ти да познаваш някоя. -
На кого ли ми прилича тази кралица? Ама си цени дрипите и приседливия залък.
-
И на мен много ми хареса.
-
Благодаря ти, Георги. И аз много си я харесвам.
-
Много ми хареса.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря ти! Най-сърдечни поздрави и на теб!
Няма проблем за спама, ВИ! Нали сме тук да си общуваме, а и така се раждат идеите. Не всяка приказка провокира интерес, но тази е от по-реалистичните и може би затова всеки разпознава някой в нея.