Кралицата - слугиня
През много планини и земи имало едно малко, бедно село. В него живеела самотна жена със своето дете. Изминали години и тя заболяла. Преди да умре завещала на порасналата си дъщеря следното:
- Искам да бъдеш щастлива. Обещай ми да се омъжиш за богат мъж, за да не живееш цял живот в мизерия като мен.
Момичето кимнало в знак на съгласие. Не можело да продума от мъка.
След смъртта на своята майка напуснало селото. Отишло да си търси късмета в големия град. Понеже не умеело нищо друго освен да чисти, започнало работа като слугиня в голяма и известна гостоприемница. Скоро връщайки се от лов в нея се отбил принца. Той забелязал бедното момиче и решил да се ожени за него.
- Не говори глупости, сине! Не можеш да направиш от една слугиня кралица. – роптаел ядосан баща му.
- Татко, тя е идеалната за мен. Богатите принцеси са мързеливи и капризни. Имат голямо самочувствие и са свикнали да живеят в разкош. Тя е скромна и ще се грижи добре за двореца.
Така и станало. Принцът не бил свикнал да му се отказва. Сключил брак с момичето, но без пищна и шумна сватба. Понеже невестата не била от знатно потекло нямало смисъл от излишни харчове.
Момичето заживяло в двореца. Било изпълнило съвета на майка си и сега трябвало да е щастливо. Понеже не умеело нищо друго освен да чисти, то се трудело наравно с прислугата. Сутрин помагало в кухнята, после в пералнята, копаело в кралската градина и плевяло цветята. Така дните се нижели безлични като студени капки дъжд.
Един ден в двореца пристигнала стара магьосница. Тя била посрещната от момичето.
- Кралице, защо вие сте тук? Нямате ли слуги или охрана?
- Моят съпруг е пестелив. Той реши заради мен да освободи част от прислугата. Вече живея в дворец и трябва аз да се грижа за него.
Магьосницата била изненадана. Видяла, че кралицата е облечена с износени, селски дрехи и имала изморен вид.
- Щастлива ли сте Господарке? – попитала гостенката.
Момичето въздъхнало и промълвило.
- Изпълних волята на покойната си майка. Сега трябва да съм щастлива, но... – и навело смутено поглед.
- Аз мога да ви помогна, Господарке. Вземете това колие и го сложете. То ще ви върне в миналото. Ще започнете живота си отново. Принцът ще е забравил за вас, а вие ще бъдете свободна.
Кралицата се усмихнала и с треперещи ръце сложила колието. Всичко потънало в мъгла и времето обърнало своята посока.
Изминали години. Една стара магьосница похлопала пред портите на двореца. Била изморена и търсела подслон. Надявала се, че владетелят нуждае от нейните услуги. Нямало охрана или слуги да я посрещнат. На прага се появила с измъчен вид кралицата. Отново била облечена като слугиня. Само пръстенът на ръката й подсказвал, че е владетелка на богато царство.
Поздравила я вежливо. Магьосницата не очаквала същото посрещане. Била шокирана.
- Какво се случи Кралице? Вие нали се върнахте в миналото? Дадох ви правото на нов избор.
- Съжалявам, че ви разочаровах магьоснице. Когато принцът ми предложи отново брак не можах да му откажа. Аз съм обикновено селско момиче и да живея в дворец е най - хубавото, което може да ми се случи. За мен е чест да имам богат и могъщ съпруг. Най-важно е неговото щастие.
Магьосницата изсумтяла сърдито и си тръгнала. Била толкова ядосана, че решила да си потърси другаде подслон. Вече не искала да помага на кралицата. Все пак човек бил голям колкото са големи мечтите му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
