Красиво...

                                                                Красиво...

Отварям очи, поглеждам те. Ти спиш. Гледката е страхотна. Прекрасен си и аз стоя и те гледам. Не мога да откъсна очи от теб. Мисля си - какъв късмет, че си тук, до мен. Това е едно вълшебство, една приказка... И ти отваряш очи, усмихваш се и казваш: "Здравей, слънчице. Ще ми направиш ли кафе?" Ама разбира се, целувам те и ставам. Правя кафе, пием го, пушим по цигара и си говорим. Потъвам в очите ти и оставам без дъх от целувките ти. Опияняваш ме. Имам чувството, че съм в рая. Господи, прекрасно е. Прегръщам те и ти казвам колко много те обичам. Ти се усмихваш и... се събуждам. Сама съм в леглото. Студено е, тъмно е. И навън, и в душата ми. Очите се пълнят... Плача, защо плача?... Ще спрат ли някога тези сълзи?