31.03.2012 г., 13:16

Кратка притча

1.1K 0 2
1 мин за четене

    Борил се, борил се храбрият юнак с ламята три дни и три нощи. Накрая я победил, отсякъл й главата и за по-сигурно й разпорил и корема. От там, с изумление видял как излязло едно чисто ново змейче. Юнакът го взел и го отгледал като свое собствено дете. Но когато пораснало и заякнало, станало опасно за стопанина си и околните и на юнака, ще-не ще, пак му се наложило да се бори... Но му било много по-трудно, отколкото когато се бил с майка му. Защото вече бил стар и уморен, а младият змей - здрав и силен.

 

  Какъв е изводът? Колкото и да се борим със злото около нас, със злото вътре в нас ни е много трудно, понякога, да се преборим. Защото, макар и създадено от външни фактори, то е наше собствено творение, което сме отглеждали с грижа и внимание, ден след ден. И поради тази причина, ни е мило и скъпо.

  Поуката? Единствено и само с редовни тренировки на духа и тялото си, човек ще има сили - физически и духовни, да се бори със злото извън и вътре в себе си през всеки божи ден от живота си.

  И най-важното - да не го подхранва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...