Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш,  а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма значение, тя просто ще е там. Сутрин докато си пиеш кафето, в таксито по път за работа, в офиса, в почивките и вечер, когато пътуваш с метрото към къщи. Но има два момента, в които може да се скриеш от нея, макар и за малко. Единият е когато отиваш в другата реалност. Да, онази твоя си реалност изпълнена с мечти. Другият е, когато се понесеш на сънливите облаци, които са там, където няма нищо друго освен сбъднати сънища, до вчера сънувани на някой друг облак.