Думите бягат, разбягват се подобно на звезди в друга вселена, какво се върти около тях Бог знае, но планети се въртят тук и сега, а там и кога, кога, но въпросът избяга във вчерашният ден, а днес е друго, друг въпрос – може би какво или как, другата вселена напомня сама за себе си / това хилозоизъм ли е ?!/ на кого и за кого това е от значение и дали е от значение, дали, Дали - прекалено много чекмеджета и часовници, тик-так-тик-так охлюв ало, чува ли ме някой, има ли охлюв отсреща, ало, алогично ли е да виждаш през предметите, а логично ли е да виждаш друго време, преплетено в преплетен език, оплетен в страха си и прозрението си – си-си, миксолидийски или хипофригийски лад - език като плет между пустиня и градина, градина с дини и градушка, пустиня с тиня и тишина, тишина, днес е, вчера беше въпрос – разкажи ми виц, какво, искам виц, сигурна ли си че няма, няма, само ми кажи, добре, имало едно време, остави времето на мира, оставих го, с оглед на политиката в региона е необходимо да се отбележи, спри проклетото радио, готово, гледахте игралният филм, изключи телевизора, токът спря, най-сетне, моля те, слез от прозореца, моля ли каза, мразя да се моля на хората, те все играят, докато някой им се моли без значение кой бинго, хоро или руска рулетка, да, казах моля-слез-от-проклетия-прозорец, добре, но искам виц, добре – на четири ъгъла има трима- ти, аз , свръхАз, те имат среща, но четвъртият го няма и те го чакат, без четвъртият играта не става, много странен виц, но ми хареса, най-сетне токът дойде, измий си косата и зъбите и лягай да спиш, остави лилиите на масата в миналото, сърдиш ли се, не, а ти къде ще спиш, на пода, глупости, има място за всички и всичко в едно легло, добре, лека нощ, лек и нощ, но още не е късно, къс от минала болка се обажда като късен гларус, принцесата заспа, а принцът още не е роден дори и на четвърти юли, събуждам се, добро утро, днес времето – снеговалеж, поледица, мъгла, дъжд, облак, облачище с малко бяло облаче някъде на хоризонта, вятър, студено, горещо и крехко, крехкият плет падна, пустинята и градината се смесиха - оазисите в пустинята са повече от пясъка в нея, а пясъкът в градината е повече от цветята там, въпреки това колко много различни цветя и всякакви китки хубави, но това е другата Вселена, как съм попаднал тук, за какво, цветята звънят /?!/, всъщност – звъни часовникът, не че часът е от някакво значение, но все пак наспа ли се, да, извинявай, това пък за какъв дявол беше, не е за дявол, а за теб, аха, значи аз съм дявол, не си – де да беше, защо не съм дявол, поне малко дяволче, стига с тези дяволии, благодаря ти, че ме спря снощи, не обичам да ми благодарят, тогава влез с мен в другата вселена, ааа, не! – в други вселени влизам винаги сам, там всеки е сам, ама ние сме били на първия етаж, да, вчера не ти го казах, значи ти ме спаси да не скоча оттук, по-точният израз звучи така – аз не ти позволих да скочиш през себе си, ама че майтап, да, почти като снощния виц, какъв виц, един много тъп виц, сега няма нито смисъл, нито значение, не, сега е все едно.

Хората не помнят точно условията, които поставят. Добре, че е така. Иначе…