Кратък разказ за женен мъж и чужди гърди без скрито нравствено послание
Господин А. както обикновено чакаше автобуса след края на работния ден. С всяка минута спирката се пълнеше с други хора, които също бързаха за вкъщи. Едни се прибираха при съпрузите си, други при любовниците си, трети при родителите или децата си, а имаше и такива, които живееха съвсем самотни.
Господин А. беше от първия тип – той имаше съпруга, която очакваше прибирането му. Господин А. и Госпожа А. живееха заедно отдавна. От толкова отдавна, че когато си приказваха с приятели, им беше трудно да си припомнят случки от времето преди да се съберат. Съпрузите А. дори се караха през равни отрязъци от време. Също през равни интервали се сдобряваха и забравяха всичко. По навик.
Пламъкът на страстта между тях бе безвъзвратно угаснал с времето. Всъщност, въпросната страст, ако може изобщо да се говори за съществуването на подобна, повече приличаше на бледо мъждукане, отколкото на пламък. Пък и съпрузите А. се бяха оженили не толкова от любов, колкото от последователност – всички останали около тях се жениха, затова и те минаха под венчилото. Господин А. възприемаше съпругата си по-скоро като стар телевизор – минава време, приемникът продължава да работи изправно, макар че картината и звука леко се развалят, но си казваш, че няма смисъл да си купуваш по-хубав, защото и този върши работа.
Автобусът най-накрая пристигна, вратите му се отвориха със скърцане и върволицата от пътници започна да се набутва в него като в тясна обувка. Господин А. също се намърда вътре и спря до прозореца, тъй като около него нямаше свободни седалки. Плътно до него застана млада госпожица, облечена в елегантен черен костюм на тънки бели райета, подпирана отзад от купчината пасажери, които също си търсеха място в търбуха на автобуса. Най-накрая всички се качиха и вратите се затвориха скърцайки.
Господин А. опря гърба си върху рамката на прозореца и въздъхна. По някое време погледът му неволно падна върху бюстието на госпожицата, стояща съвсем плътно до него. Бюстието трудно скриваше закръглените й апетитни форми и по някое време А. се усети, че се е втренчил неприлично в гърдите на пътничката. Той извърна глава и заби поглед в старите си обувки, които, впрочем, спешно се нуждаеха от излъскване. На Господин А. дори му стана малко неудобно заради неугледния им вид. Почувства се неловко и заради плешивината, която с времето завоюваше все по-обширна част от темето му.
След още една спирка А. не издържа и плахо вдигна поглед към госпожицата, която продължаваше да стои край него. Тя гледаше през прозореца и не забелязваше (а може би се преструваше, че не вижда) спонтанния интерес към гърдите й от страна на пътника с плешивината и вехтите обувки.
Господин А. пак се втренчи (този път леко извърнал глава настрани, да изглежда все едно, че крайчеца на очите му случайно обхваща заоблените форми на непознатата) в цепката на гърдите, подаваща се над плисирания ръб на бюстието. При всяко вдишване цепката дебелееше, а гърдите се закръгляха и се повдигаха леко нагоре.
Господин А. изпита странно чувство. Последните гърди, които той беше виждал, бяха тези на жена му. Нейните, обаче, отдавна бяха загубили свежестта си и висяха безжизнено отпуснати. На допир бяха студени, безчувствени и напомняха чували с пясък, чието съдържание постепенно се изсипва през малки дупки в дъното.
„Тези сигурно са топли и стегнати“, помисли си Господин А., разглеждайки с крайчеца на окото пълнежа на сутиена на непознатата пътничка. Устата му бе пресъхнала, а сърцето му биеше все по-учестено.
Спирките се нижеха една след друга, но непознатата жена не слизаше. На Господин А. му оставаше да пропътува още няколко минути преди да стигне до дома си. Той изпитваше едновременно съжаление, че ще трябва да се раздели с гледката на бюстието, но и облекчение, защото гърдите на младата жена все повече затормозваха съзнанието му и го караха да се поти все едно е в сауна.
Неочаквано шофьорът наби спирачки, автобусът се разлюля и пътниците залитнаха по посока на движението. Господин А. също полетя напред и по случайност така се извърна, че лицето му се лепна право в гърдите на непозната жена. Гърдите й наистина се оказаха невероятно нежни и пухкави, създаващи усещане за майчина топлина, кожата й беше суха и много фина. Носът на А. се заби право в цепката между гърдите и в ноздрите му веднага впълзя сладкия аромат на парфюма на госпожицата. Аромат на изкуствена сладост, смесил се с първичността на тялото. Никога Госпожа А. не бе предизвиквала подобни усещания у Господин А. Миризмата за нея не беше магическо тайнство, с което може да съблазняваш и очароваш, а досадно явление, което тя се опитваше да убие, сипвайки повечко прах за пране в пералнята.
Беше изминала по-малко от секунда откакто Господин А. се оказа в необичайната за себе си поза, ала той изпита чувство все едно, че секундата изведнъж увисна в пространството и започна да се разпъва. Гърдите на непознатата госпожица като че бяха спрели времето и пренесли А. в някаква непозната реалност, в която имаше само резки емоции, внезапни чувства, разсичащи съзнанието като мълнии, и първични усещания.
Той дори не успя да се смути заради това, че отърка тъй безцеремонно лицето си в гърдите на госпожицата. Погледът му изведнъж се замъгли и пред очите му започнаха да препускат във вихър ту цепката между гърдите на жената с бюстието, ту намръщеният сив силует на съпругата му, която размахваше заплашително юмрук пред лицето му, а безформените й сбръчкани, провиснали гърди се люлееха като траурни камбани. В следващият миг ушите на Господин А. заглъхнаха, тялото му се обля в жар, пред очите му се спусна черна пелена и всички образи изчезнаха, остана само сладкия изкуствен аромат на парфюма на жената с бюстието.
Последното нещо, което А. успя да чуе, беше уплашеният възглас на непознатата госпожица: „О, Боже, той припадна!“
© Иван Бояджиев Всички права запазени