Края

Появи се в живота ми. Дълго време чаках, дълго време се надявах, а сега?

Сега изгря в небето на моя живот, а аз дори не мога да те видя.

Животът ослепи очите ми, отне сърцето ми.

Усещах те върху себе си. Топлите ти лъчи галят изгорялата ми кожа.

Тръпки минават по тялото ми, но стигат до дупката в гърдите ми.

Там вече няма нищо с което да те почуствам. От очите ми се спускат сълзи.

Само те ми останаха да показват че някога съм имала чувства,

че съм различавала доброто от злото и радостта от тъгата.

Сега всичко,което ме прави човек е далеч от мен - мечтите, идеалите, стремежите.

Всичко е там при очите и сърцето в земята,от която нищо не се завръща.

И сега останала без сърце и без душа, бродя по земята и чакам сетния си час, когато мъката ще спре.

Никой вече няма сила, да ми върне изгубеното.

Затъвам все повече в дълбините на скръбта и умира единственото,

което все още ме свързва с живота - Духа ми

Разбрах едно - нищо в живота не е вечно - нищо, освен болката.

Тя се прокрадва в човешкото сърце и го изгаря бавно миг по миг.

Но пепелта е по-велика от пръстта защото е горяла.

А дали това величие си заслужава?

Дали си струва всичкото нещастие за един миг на признание.

Искам да те усетя до себе си - да те прегърна и да ти кажа - "Обичам те",

и най-вече да го почуствам.

Бих дала всичко, което имам за едно ново сърце, с което за последно

да усетя какво е да си щастлив - без мъка, без печал...