- Руске! Руске! – извика Стамен
– Ей сегичка излизам – провикна се тя отвътре.
- Абе, момичето май хвърли нещо в пощата ви! Виж да не се намокри!
Тя взе писмото и забърза обратно.
- Защо стоиш на прага? Влизай де, че изстина стаята – помогна тя на Стамен да пристъпи в къщата.
- Нещо за пенсиите ли е? А, Руске? – любопитстваше той.
Спас дремеше на диванчето и трепна, когато Стамен го бутна с бастунчето. Руска сложи очилата.
- Спасе, Ванчо ни е писал. Отваряй! Отваряй, че нямам търпение. Картичка май, за Нова година е пратил. Дръж!
Спас се пресегна. Ръцете му се разтрепереха. Помъчи се да разлепи плика, но не успя и Руска го дръпна от пръстите му:
- Дай! Дай на мен, че като те гледам, ще скъсаш и картичката.
Тя внимателно го отвори с ножичката. Извади писмото. В него имаше новогодишна картичка и снимка. Очите ù светнаха. Гласът ù затрепери като зачете:
„Тате, стрино Руске! Аз съм щастлив! Намерих децата. Приготвил съм ви изненада за Ивановден. Чакайте гости. Ще дойдем със Спас и внучката ...