kopele (Ирен Попова)
100 512
31.07.2010 г., 12:31 ч.

Криеница 

  Проза
815 0 5

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и с която се задавям в собствената си жажда.
Играем. На криеница. Със завързани очи. Търся те и не те намирам. Затова после се скривам от себе си. Скривам се така, че никога да не се намеря. За да можеш ти да ме потърсиш.

© Ирен Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво. Проза, но звучи като поезия. Поздравления!
  • Хронологията на мислите ти е последователна, обобщенията на финалите ти винаги носят мъдри послания.
    Запази през годините всичките тези твои писания, един ден, когато преживяванията ти натрупат житейска мъдрост и се обърнеш назад, ще разбереш колко много неща си осъзнавала на твоите юношешски години, подсъзнателно, емоционално и все още не така обременено.
    Прегръщам те!
  • прекрасно...милувка си...
  • Много си мъдра и ти отива!***
  • !!!
Предложения
: ??:??