Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и с която се задавям в собствената си жажда.
Играем. На криеница. Със завързани очи. Търся те и не те намирам. Затова после се скривам от себе си. Скривам се така, че никога да не се намеря. За да можеш ти да ме потърсиш.