Крила
Обичам разходките през нощта в големия град.
Сега отново бродех сам.
Забих се в една глуха уличка. Нямаше почти нищо осветено. Само в дъното ѝ блестеше бяла реклама.
Доближих и видях магазинче с олющена дограма, а на витрината с готически шрифт пишеше "Крила". Надолу бе лепнат надпис с разкривени букви "Сезонно намаление до 100%". Най-отгоре имаше големи крила, които искряха сами в тъмнината.
Надникнах. По стените бяха окачени всякакви крила... Бели, черни, сиви, та дори и пъстри, сякаш са на папагал Ара. Зад щанда дремеше старец с дълга брада, а на носа му килнати, едва се крепяха напукани очила.
Отворих вратата и издрънча камбанка.
Старчето се стресна и ме погледна учудено.
- Мога ли да разгледам, какво предлагате?
- Разбира се! Всеки влязъл тук е добре дошъл.
- А защо правите такова намаление?
- Ха-ха-ха...
Човекът много ми заприлича на дядо Коледа, но твърде измършавял и в сиви дрехи.
- Господине, пазарът го изисква! Много малко хора вече желаят да летят. Пък и да поискат, трудно се излита от големия град. Твърде е мръсно и още на няколко метра над земята крилата са неизползваеми.
- Тогава, защо сте отворили тук магазина?
- Има повече хора в големия град... Все на някой може да му се лети.
- Но, нали не може от тук?
- Има и човеци, които от желание да полетят напускат тая клоака.
Започнах да оглеждам стоките и видях едни много малки крилца, сякаш от пеперуда.
- Тия мъничките крила, за какво са?
- Ооо, тези са бутафорни. За тях няма отстъпка, защото са най-продавани. Основно ги купуват за краткосрочни любовни срещи.
- А с тях, какво правят? Могат ли да литнат?
- Не... Просто имитират, че ще полетят... И даже някои се връзват на лъжата.
- А тези, огромните, белите над вас?
- Тия са със 100% намаление, но има един проблем... Самите крила избират купувача си. Ако го харесат се разперват, ако ли не... Висят като дрипи.
Загледах се в тях. Бяха прекрасни. Всяко перо блестеше, като бисер и бе изваяно до съвършенство.
Усетих, че сърцето ми бие лудо.
Исках ги!
Толкова ги исках, че бих дал всичко за тях.
Почти пелтечейки казах:
- Ще... Мога ли... Да ги... Пробвам...
- Никакъв проблем няма.
Старчето измъкна отнякъде една стълба и чевръсто се покатери по нея. Откачи едното крило и ме извика.
- Ще може ли да го подържите, докато сваля другото?
Поех го с треперещи ръце.
Беше чудо... Та то въобще не тежеше, а дори имах усещането, че по-скоро иска да се издигне във въздуха само.
Продавачът свали и другото.
- Ще трябва да излезем навън! Твърде големи са за това магазинче.
Заедно тръгнахме към вратата. Още като излязох, цялата улица сякаш светна. Крилата в ръцете ни блестяха ослепително.
- Има ли някакви презрамки, за да си ги закача?
- Не. Те сами се прилепят.
Доближи едното крило до гърба ми и усетих лека топлина на рамото. После взе другото и ми го сложи.
Изведнъж крилатата шумолейки се разпънаха...
Бяха наистина огромни...
- Е, приеха те за купувач. Ха-ха-ха... Давай да ги сваля, че ще разбудим квартала с тази светлина.
Като ги свали от мен се чувствах прегърбен и стар.
- Ще ти ги опаковам и си готов.
Влязохме отново в магазинчето. Старецът отнякъде извади амбалажна хартия и набързо ги уви.
- Така няма да светиш из целия град.
- Колко струват?
- Нали ти казах, 100% промоция. Ха-ха-ха.
Извадих портмонето си и изсипах всички пари.
- Туй пък, защо го направи?
- Ами така... От сърце.
- Щом е от сърце... Ще ги взема. Щастлив полет ти желая!
Излязох на улицата и хукнах. Тичах по дългите булеварди, по осветените улици... Исках да избягам от големия град... Исках да летя...
Вече бях в полето, а до мен бе тъмната магистрала.
Разкъсах хартията и едно по едно сложих крилата. После те се разпериха. С няколко маха бях над земята.
Летях с очи вперени в звездите, а те ставаха все по-големи и блестящи в нощното небе.
Под мен градът се смаляваше и бе толкова нищожен с премигващите си светлини.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
