Серьожа Николаев не беше наследил нищо от майка си – малка, крехка рускиня, която като болшинството от сънародниците си беше светла, русолява и светлоока. Приличаше изцяло на баща си, тъмен балкански субект, тип бачкатор. Самият Серьожа беше висок, малко над един и осемдесет, приятно мъжко телосложение, с кестенява коса и загрубели ръце. Често ходеше небръснат по 3-4 дни и това го правеше неустоим за жените. В неговия живот те не липсваха, но не бяха и най-важното. Чертата, която най-много се открояваше в лицето му, беше белег под лявото му око, може би от нож, никой не знаеше. Серьожа прикриваше перфектно емоциите си във всеки момент, но белегът го издаваше – започваше да пулсира, когато Серьожа се ядосваше или беше силно напрегнат.
Серьожа, или както го наричаха познатите Серж, имаше връзки на много места. Познаваше се с дребните дилъри, които висяха край училищата, далавераджиите, които минаваха винаги по задните улички, проститутките, и по-елитните, и най-изпадналите и дори с обикн ...