8.08.2010 г., 12:33

Кристална чаша счупих

2.4K 0 8

Кристална чаша счупих

 

Много неща се чупят, при това постоянно. Това е нещо неизбежно и вечно болезнено. Идва внезапно и всеки път отнема по частица от чистосърдечното ни безгрижие. На плещите ни се закрепва камък, който е особено тежък когато сме платили и после обезценили закупеното.

Подобно нещо се случва дори при една силно увлекателна игра с мраморно топче. Уверявам ви - случайното му забиване в произволна стъклария е дори по-неприятно от неволното му попадане в дълбок канал. Така разпръснах парченца стъкло с пленена светлина у тях, а щом угасна блясъкът - набързо ги пометох. Закупих нова чаша, а старата забравих!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма незаменими неща - факт. Хубаво и ясно произведение .
  • Много интересно и майсторскоописание на едно ...счупване на чаша!!
  • трудно се забравят спомените...
    каквито и да са те...!!!

    хареса ми!

    нещо"счупено" и от мен...


    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=92935

  • Прозата наистина ми е нещо като специалност (и си има причина за това), но бих искал да ме има навсякъде и смятам, че бих могъл да го постигна с опит, защото именно чрез опит станах толкова добър в прозата. Аз самият бих искал нещо повече, обаче! Благодаря и поклон!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...