Критикът
Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл. Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал с надеждата, че ще се промени. Дори искал да спре да публикува. Резултат нямало. Аватарът й бил на симпатично русокосо момиче с приветлива усмивка. А той имал чувството, че му се присмива. Някои мъже я намирали за привлекателна, а по принцип на красивите жени всичко е простено. Ето, тези мъже били виновни за нейната некадърност! С техните лигави комплименти, възторжено „Браво” и съвети да издаде стихосбирка. Подмазвачи!
- Опазил ме Господ, но никога не бих се влюбил в такава жена. – помислил си той веднъж след което изключил ядосан лаптопа.
Не стига, че не разбирала от градивна критика, но му казала, че й завиждал. Това нейно предположение наистина било вбесяващо. Определил я като „безнадежден случай” и спрял да я чете. Нямало смисъл да си губи времето с тъпите й стихотворения. След време я забравил. По-късно разбрал, че е напуснала сайта и изпитал леко задоволство. Тук не било място за аматьори.
Днес стегна багажа на приятелката си и своя. Щяха да се местят в нова квартира. Тази им се виждаше малка, неудобна, а вече правеха планове за бебе. Тя работеше до късно. Реши да свърши всичко сам. Обичаше да прави приятни изненади. Мислеше се за късметлия с толкова умно и мило момиче. Когато посегна към книгите й между тях се показа малка тетрадка. Напомняше му на личен дневник . Подвоуми се, но реши да го прегледа набързо. Вътре със ситен почерк бяха написани много стихове. Приличаше на нещо лично, а не преписано. Зачете се. Ами да! Беше ги коментирал и критикувал! Боже , това бяха стиховете на онази русокосата бездарница. Дори не си спомняше името й. Добре, ама любимата му бе брюнетка...Какво означаваше това? На последната страница видя псевдонима elenida. Ама, че съвпадение!
Толкова се развълнува, че й звънна. После като в мъгла чу нейните обяснения, като фалшив аватар, фалшиво име, криела, че пише стихове, било лично, не го засягало.
- А ти знаеш ли, че аз съм Критикът?
- Да, разбира се. Ти използваш истинските си имена и снимка. Мило, аз те обичам. Отдавна съм ти простила обидите и всичко. Наистина, повярвай ми. – увери го любовта на живота му.
Той слуша, слуша, а в него едно дяволче заподскача и заприпява:
- Никога не казвай никога! Никога не казвай никога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Иванова Всички права запазени
