troia (Катя Иванова)
118 3621
21.10.2021 г., 21:31 ч.

Критикът 

  Проза » Разкази
2307 6 77
3 мин за четене

 

 

Тя била изключително бездарна поетеса. Нямала  елементарна техническа подготовка как се пише стихотворна реч. На творбите им липсвало благозвучие и смисъл.  Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност. Непрекъснато я критикувал  с надеждата, че ще се промени. Дори искал  да спре да публикува. Резултат нямало. Аватарът й бил на симпатично русокосо момиче с приветлива усмивка. А  той имал  чувството, че му се присмива. Някои мъже я намирали за привлекателна, а по принцип на красивите жени всичко е простено. Ето, тези мъже  били виновни за нейната некадърност!  С техните лигави комплименти,  възторжено „Браво” и съвети да издаде стихосбирка. Подмазвачи!

 

 - Опазил ме Господ, но никога не бих се влюбил  в  такава  жена. – помислил си той веднъж  след което изключил  ядосан лаптопа.

 

Не стига, че не разбирала от градивна критика, но му казала, че й завиждал. Това нейно предположение наистина било вбесяващо. Определил я като „безнадежден случай” и спрял  да я чете. Нямало  смисъл да си губи времето с тъпите й стихотворения. След време я забравил. По-късно разбрал, че е напуснала сайта и изпитал леко задоволство. Тук не било място за аматьори.

 

 

Днес стегна багажа на приятелката си и своя. Щяха да се местят в нова квартира. Тази им се виждаше  малка, неудобна, а вече правеха планове за бебе. Тя работеше до късно. Реши да свърши всичко сам.  Обичаше да прави приятни изненади.  Мислеше се за късметлия с толкова умно и мило  момиче. Когато посегна към книгите й между тях се показа малка тетрадка. Напомняше му  на личен дневник . Подвоуми се, но реши да го прегледа набързо. Вътре със ситен почерк бяха написани много стихове. Приличаше на нещо лично, а не преписано. Зачете се. Ами да! Беше ги коментирал и критикувал! Боже , това бяха стиховете на онази русокосата бездарница. Дори не си спомняше името й. Добре, ама любимата му бе брюнетка...Какво  означаваше това? На  последната страница видя псевдонима elenida. Ама, че съвпадение!

Толкова се  развълнува, че й звънна.  После като в мъгла чу нейните обяснения, като фалшив аватар, фалшиво име,  криела, че пише стихове, било лично, не го засягало.

 

 - А ти знаеш ли, че аз съм Критикът?

 

 - Да, разбира се. Ти използваш истинските  си имена  и снимка.  Мило, аз те обичам. Отдавна съм ти простила обидите и всичко. Наистина, повярвай ми. – увери го любовта на живота му.

 

Той слуша, слуша, а в него  едно дяволче заподскача  и заприпява:

 - Никога не казвай никога! Никога не казвай никога!

 

 

 

 

 

© Катя Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гери, накрая ще стигнем до извода, че без критика е скучно, стимулира писането и изобщо лазенето по нервите е полезно.😃
  • Животът понякога е голям шегобиец и обича да се смее на наш гръб. И да си критик било опасно.😅
  • Нали за това се смея! Е, малко със закъснение, но и "критикът" е разбрал, че светът не се върти само около него и критикарството му.
  • Пепи, тя може да е бездарна поетеса, но да е страхотна готвачка и любовница. Да бъдем реалисти. Мъжът изобщо не го вълнува пишем ли качествена поезия. 😉
    Гери, толкова са ми интересни коментарите ти, че изобщо не ми е хрумвало да те блокирам. Само, че тези дни съм преуморена и нямам много време за нета.
  • Бездарна поетеса, неграмотна, обаче свалила такъв ерудиран и умен критик 🤣 Като е толкова по-по-най, що той не свали някоя даровита, утвърдена, призната? "И най-умният си е /не/малко прост" 🤣
  • Как пък, го уцели?!
    Те, мъжете, са сложни същества и дъщеря ти няма да те разбере, но по принцип, жените се разголват с повод и без повод, и си слагат силикон, чудя се защо, като мъжете не харесват огромни гърди и рибешки устни, някакъв мит е това, както и жените не харесват мускулести мъже.
  • Да, наистина се забавлявам. Ако и другите се забавляват значи всичко е супер.🙂
    Аз не сещам за другия автор, но ако попадна на него ще го аплодирам.
  • Нямам нищо против авторката, предполагам, че се забавлява. Има още един, който пише по подобен начин, но няма да му правя реклама.
  • Каква ниска оценка за такава класическа творба. Аз пък мислех, че ще се изучава в училище. 🤔😅
  • Целта на подобен тип разкази или приказки е, да предизвикат полемика. Те, за това са написани. В тях няма многопластовост, много герои или интересна фабула, по-скоро са схематични. Прочитам ги с едно око и се усмихвам.
  • geri_di (Гергана Георгиева) - ревност, завист, гняв. Трите основни мотива за агресия. Подобно поведение видях наскоро в коментарните полета. Не ме интересува за кого пишеш, но профилното поведение е като в реала с тази разлика, че във виртуала можеш да си "плямпаш" каквото искаш без страх от реален шамар. И да се правиш на какъвто искаш, анонимен или недосегаем по други причини.
  • geri_di (Гергана Георгиева) - сред творци може и да си заради споделянето със себеподобни. И как ще се докажеш в такъв сайт? Пред кого? Има профил - има доказване, няма профил, няма дори и показване. Запълваш ниша и предизвикваш интерес; провокираш и предизвикваш интерес и т.н., но в един момент някой търси нещо друго, друг вид забавление и разтоварване. И ти к'во? Почваш да страдаш, че не те разбират и оценяват.
    Леле, Гериии! Ползвала си сайта за лечебница! Да ти имам терапията, на чужд гръб и 100 терапии са антитерапии!
  • Предполагам, че е хубаво да издадеш книга, но аз нямам такива амбиции и пари. Сайтът предлага различни възможности. И аз мисля като теб, Гери. 🙂
  • Нямам представа дали критиците са психопати, но някои от тях са само хейтъри. Исках само да покажа, че хората в нета и извън него сме различни. Тук е една част от нас, а другата е в реала. Може да сме много по-добри или лоши.😉
    Съгласна съм с Пепи. Всеки търси и очаква различни неща от сайта. Ако не сме доволни го напускаме.
    От споделеното Гери разбирам, че и ти си на кръстопът. Желая ти една успешна и щастлива година! 🌷❤️
  • Всичко опира до това защо си в този сайт и какво търсиш или очакваш. Разни хора, разни липси.
  • Благодаря ви за искрените коментари Гери и Пешо!
    С някои неща съм съгласна, а с други не, но знам, че от спорове в нета няма смисъл. Всеки разсъждава според своя житейски опит и пише както може.
    Благодаря ви, че сте го прочели. Случвало ми се е да ме коментират без да ме четат, което едва ли би си го позволил един истински критик.😏
  • Съгласен съм с Гери. Да пишеш, защото другите пишат е скучно. По въпроса за вдъхновението и свиренето се е произнесъл Бетовен. А тези грамоти са тиквени медали за наивници.

    Другото, което ми е смешно на мен (понеже знам каква е причината за това) е как някои хора никога не разкриват самоличността си. Иначе пишат. Творят. Обаче, опре ли въпросът да си покажат лицето - тцъ. Ние обичаме да сме анонимни. И тези смешни картинки на принцеси, красавици, какви ли не. Самоличност не се крие, ако я имаш. Тя блика да се излее и да я видят хората. Останалото е имитация и желание да си някой, който не си.
  • Няма проблем. Ако има торта съм първа. 😊🍰💖
    Благодаря ти, Роси.
  • Кате, след такъв комплимент те чакам на гости, да го полеем! 😁
  • Благодаря ви, Роси и Деа!🙂
    Роси, проблемът е, че си красива, а не че си само руса. Пази се. 😄😉
  • Страхотно!!!
  • Кате, минавам набързо да те поздравя с разказа, че каквато съм руса току-виж изскочил някой критик да ме разкости. 🙂
  • ☼
  • Шегувам се с убиването.🙂
    Аз съм от хората, които често казват никога и до сега живота не ги е опровергал, така че си продължавам така. Приятно ми беше, че сподели. 🙂👍
  • Защо да те убивам? Ако беше мъж, щях просто да се оженя за теб! 😁 Разбира се, и за да пишеш кратко, се изисква талант. Разказът ти ми харесва, затова съм го оценила с 5. Просто споделям разни мисли. Това, че предизвика толкова коментари, също е показателно. Бъди себе си и никога няма да сгрешиш! Аз цял живот се старая. А за романа, никога не казвай никога! 😁
  • И аз нямах в предвид само сексуалното използване, а и емоционалното нараняване. От него също боли. 😢 Доказала му е, че е умна и че заслужава любовта му. А и да обикнеш някой, който не те е уважавал не е изобщо лесно.
    За теб не се съмнявам, че имаш идеи. Ти имаш голямо въображение. Моята сила са късите разкази. Убий ме, но роман не мога да напиша. 😒
  • Кате, аз си имам роман на главата, просто текстът ти ме заинтригува. Нямах предвид сексуалната страна на отношенията им. Доколкото разбирам, тя не е започнала да пише по-добре и след брака. Какво му е доказала? Че той може да се влюби в бездарница? Хубаво отмъщение 😁 😁 😁
  • Благодаря ви Миме и Миночка. 🙂 Радвам се разказчето ви е било интересно.
    Миме, нямам нищо против ако някой развие идеята, защото при толкова много предложения може и роман да се напише. Ето ти почти го започна.
    Харесвам си героите и не бих казала, че е точно отмъщение, защото няма прелъстен и изоставен.😉 Повече го възприемам като урок на Съдбата.
    Поздрави и на вас! 🙂
  • Катя, докоснала си тема, която вълнува много хора в сайта, аз го харесах и му се насладих, почувствах го, като събирателен образ, отразяващ действителността в цялата мрежа, с измислени и подвеждащи профили, зад които стои, или по точно блъфира, като русокосата, превърнала се в брюнетка, а вътрешно доволна, че е натрила носа , на "критикът". Поздравявам те!
  • И тогава, понеже брюнетката не успяла с това отмъщение, замислила друго. Залюбила се с италиански мафиот и наркопласьор, който бил червив с пари. Той пуснал връзки и направил така, че бившата дебеланка да бъде поканена в Холивуд да се снима във филм с Алек Болдуин. После мафиотът подкупил помощник-режисьора да смени халосните патрони в пистолета на Болдуин с истински и той я застрелял по погрешка. И тогава... отмъстителната брюнетка разбрала случайно, че застреляната жена е отдавна изгубената й сестра, с която били разделени в детски дом и тя я търсела много отдавна. М-да, такива ми ти работи с отмъщенията! 😁
  • Не разбрах в какво се състои отмъщението. Мога да продължа малко историята ти. Животът им не потръгнал впоследствие и те се развели. В съдебната зала, като причина за развода, мъжът казал: "Тя не ме удовлетворяваше поетически. Търпях, търпях, и ми писна". После мъжът срещнал жена, която пишела много хубави стихове. Била малко дебеличка и комплексирана, но освен всичко и готвела превъзходно. Тя била напуснала мъжа си, който не се интересувал от желанията и амбициите й. Критикът и дебеланката се оженили. Тя отслабнала, започнала да се занимава с фитнес и същевременно продължавала да пише. Започнали да я канят на фотосесии. Станала приличен и добре платен фотомодел. После започнала да описва живота в модния бизнес и произведенията й станали бестселъри. И тогава ... Критикът напуснал и нея! Защо? Следва продължение. 😁 😁 😁 Но така пиша аз, а всеки трябва да намери себе си, както написах в предния коментар. Това не го знаела брюнетката под прикритие. Всеки е ценен с това, което е.
  • Благодаря ви Вале и Силве. 🙂 Радвам се, че ви е харесало разказчето. Всеки може да изрази спокойно мнението си.
    Не мога да говоря от името на всички начинаещи творци, но когато започнах да публикувам тук вече имах години опит. Бях доволна от това, защото сайта е на високо ниво. Ужасно си личи ако нямаш опит и още по-лошо талант. Най-добре е да имаш критик в къщи. Близък, който те обича, разбира от творчество и той тактично да ти каже, че можеш или не можеш. Е, аз съм късмелийка, но виждам, че други не са. Сега се учат по трудния начин. След време ще спрат и ще открият своето призвание като моята героиня. Други ще продължат да пишат, ще се усъвършенстват или ще останат на едно ниско ниво. Това е живота. Тук бих добавила финалните думи на Ив.. че или се раждаш поет или се опитваш да приличаш на такъв.
  • А, не, не съм егати писачката. Поощрявам и приветствам това, което ми допада. Знаеш ли какво, Силви. Произведенията, които тотално не харесвам, чета много повече пъти от другите. Чета, търся, сричам там, препрочититам и чак тогава пиша коментар, не защото не съм открила смисъла, а защото не го виждам за еони напред. Мен не ме бърка да отнеса две псувни. Притеснителното е, че тези, които защитават т.нар. новаци, не могат да ме опровергаят не за друго, а защото и те, също като мен не са видяли нищо хубаво, не могат да се хванат за нищо положително и разбират, че има случаи, в които нито простичко, нито сложно може да се помогне. Затова такива произведения обикновено стоят без прочити и коментари, освен първите приветсвени и дотам. Ама търсете го това хубаво, бе хора. Намирайте го и стимулирайте. Лично аз не мога да лъжа чак толкова много.
  • Аз не мисля, че са дотолкова осъзнати, че чак да се покланят. На какво? Да не забравяме, че и нашето море е било до колене. Повечето са деца. Дали тези деца разбират нашите "дълбокомислени" забежки? Май е по-добре, по-простичко и ясно да се опитаме да им помогнем, ако има с какво. И не е ли строго индивидуално израстването? Пазим си хубавите коментари, за сметка на словоохотливост омотана в безмерни отклонения, да. Обичайно казани с токова снизхождение, сякаш ние сме егати писачите. Без да си даваме сметка, че ако наблегнем на положителното в стихотворението, може да допринесем двойно повече.
  • ...Да се поклониш, да кажеш: благодаря за вниманието ви, дами и господа, беше ми приятно да се запознаем, беше ми драго да ме изслушате, и въпреки че приличате на психично болни, аз ще си взема бележка и ще се опитам да работя така, че следващия път, когато се видим, да бъде едно приятно изживяване и за двете страни!"
    Защото единственото, които може да вдигне и провали един творец, това Е публиката. И, когато си твърдо решен , че само тя е тази, която е длъжна да те слуша, ти вече си чао. Отвсякъде. Едно объркано,
    неграмотно чао. Едно балонче, което се мисли за дирижабъл и знае три рими накръст "член, мен и добър ден" .
    Та така...Изключения има да. Но много малък процент и то в обратно съотношение.

    Извинявам се за това включване. Дано е по темата.
  • Аз пък знам едно. Че егото на повечето млади творци е по-голямо от годините, таланта и знанията им, взети заедно. Знам, че са сигурни, че когато пишат без препинателни знаци и с главни букви в средата на изреченията, са сигурни, че представляват литературен изказ на света на Кокошка и Дали, в едно. Знам, че са изключително неграмотни и знам, че те не го и подозират, дори. Но пък са толкова убедени в своята значимост (защото майките им са им връзвали обувките поне до пети клас), че когато се изтъпанят на пангара, очакват да падне гръм и публиката задължително да е застреляна от неадекватните им безумства така, че да не може да ги забрави години наред. Ама ти, моето дете, няма как да знаеш, че като си на пангара, не само че трябва да сведеш таз празна кратуна, ами и да благодариш, че някой си те е удостоил с вниманието си и не си е тръгнал по средата на рецитала ти или замерил с домат.
  • Ами разказ с неочакван край, всъщност напълно правдив
  • Интересен парадокс, ако мога да споделя скромното си мнение, Кате. Според мен първите опити за писане на повечето млади хора са плахи и неуверени. Има и изключения, но по-често не е така. И в такъв момент, когато и неопитността и крехкостта са налице, точно един такъв хирург, който съм забелязала изпитва нескрито удоволствие от разчленяването на изведеното тяло(стихотворение) от чувства, точно такъв е способен с лекота да го смачка. Незнайно как това става честа практика и тук. Аз им викам бялата мафия, защото също като някои лекари те не лекуват, не дават правилни решения, но пък търгуват добре с егоцентризма и комплексите си на гърба на наивността. Евала им правя. Дано изкарат някой личен дивидент и напишат наполовина толкова искрено и чисто стихотворение като тези, които разчленяват. Сега и за себелюбието. Любовта не познава такава, не е горделива, така че напълно възможно би било едно такова развитие в живота. Радвам се, че засягаш такава тема в твоя неповторим и ясен стил.⚘
  • За това го нарекох "критикар"
    а той се има за критик

    Тъпа блондинка, а?
    Женска му работа: да превръща ловеца в жертва на жертвата!
  • Пепи, а може би са един за друг щом в реалността са се влюбили. В нета често се създават прекалено отрицателни или положителни оценки. Друго си е на живо.😏
    Разсмя ме. 😄😄
  • Забавно е разказчето, понеже същата тая неграмотна бездарна блонди поетеса се оказа по-интелигентна от критикаря! 😅
    В противен случай, ако беше пуйка като него, да му е била шута и в реала.
  • Здравей, Пепи! Такива ситуации са забавни ако само ги четеш, пишеш или се случват на друг. 😉🙂
    Благодаря ти, Ирен.🙂
    Сенд, Ив..., според мен всеки си живее в своя приказка тук или в реалния живот. До колкото разбирам някои тепърва ще се развиват. Надявам се с щастлив край. И ще се напишат много романтични стихове, а може и проза. 😉
  • Разказчето е симпатично. Това което малко не ми се връзва е "Допускала груби граматически грешки, които говорели за неграмотност". Ако за един човек грамотността е много важна, то за него е важно партньорът му да е грамотен. Дали е поет, дали пише стихове, как жонглира с думите е нещо друго. Талантът е нещо, което или го имаш, или не. Но с грамотността не е така. Но пък... Ще приема, че готината мацка не е неграмотна, а че "критикът" е бил твърде педантичен и дори клавиатурни грешки е приемал за неграмотност, както и всяка изпусната запетайка. Успех!
  • "Да спиш с врага" бих го кръстила😃
    Забавното е, че тя е знаела кой е той
  • И в прозата няма любов, Ив. Всичко е измишльотина. Заблуждават се хората и се създава невярна представа, за реалността.
    Няма да те скъсва от критика той, по друг начин ще те скъсва.
  • Ееее, не искам да съм чак толкова бездарна, че Ивайло да ме скъсва от критика всеки ден и да изключва ядосан лаптопа си!
    Ами ако взема да изчезна?🤔😊
  • Ама, как може! Влюбват се в мен, а после ме забравят! Няма ме в архивите, изтрих се, тогава не бях Сенд. Вече не пиша поезия, защото съм тотално разочарован от жените. Няма музи, всичко е било измама. А тази Иринакис, защо не започне да пише бездарно, за да може критикът Ив, да се влюби в нея и да я спаси?! Така, приказката ти ще стане съвсем истинска.
  • Да, сигурно съм се объркала и това не си ти преди две години.
    https://otkrovenia.com/bg/proza/shte-umra
    Благодаря. Ти пишеш хубава поезия.
  • Не се сърдя, няма за какво. Бъркаш ме с някой, не съм те коментирал от десетина години, но няма значение. Пиши си спокойно. Харесва ми, че в приказките ти винаги има поука.
  • Съжалявам, но не те познавам. Критикуваше някои мои творби и после спря. Сега пак идваш и се сърдиш. Повече няма смисъл да говорим.
  • Ау! Не сме се познавали! Скъсваше се от усмивки тогава, сега не помниш!
    Какви са тия анонимни плюсчета?! За първи път го чувам!
  • Не разбирам, г-н Сенд. Звучиш ми обиден, а аз ти направих комплимент, че пишеш хубаво. Знам че общуването ни не се получава и затова не коментирам при теб. Само анонимно ти слагам плюсчета.
    Щом искаш ще те мисля за лош.
    Май не се познаваме...
  • Г-жо Troia, познавам ви много отдавна.
    Насърчих ви да пишете приказки, още в началото, когато никой не ви обръщаше внимание, но вие не го помните.
    Значи ли, че трябва да си публикувам цялото творчество, като Лермонтов, за да разберете, що за човек съм?!
  • Г-н Сенд имам чувството, че се опитваш да мe предупредиш, че си лош човек /защото пишеш хубаво/, но аз няма да се хвана на този номер.
    Ив..., за всичко си трябва опит. Може би не мога да разпозная лошите хора, защото не се публикува цялото им творчество както например е с Лермонтов. Толкова много го харесвам, а какви лоши неща пишат за характера му. А колко хубаво е писал!
    https://impressio.dir.bg/litsa/neponosimiyat-poruchik-ili-zashto-smartta-na-lermontov-ne-predizvikala-skrab
    А относно идеите най-добрите идеи /неволно/ ми дават хората с които общувам. Сайтът ми е интересен, защото не съм често тук и сега всичко ме впечатлява.
    Миг, не се смей толкова, защото ако те посети някоя яростна Критикарка ще видиш ти смях.
  • Първата ми мисъл като го прочетох се сетих за "Кратък курс по приложна психология" Обаче като прочетох и коментарите се сетих за един учебник "Душевно болните в домашна обстановка" ! Ох смея се с глаааааааааааас! Благодаря ви за настроението от сърце!
  • На 17 дни е!
    Характерно за начинаещите е, че се влюбват и прописват стихотворения, по-рядко проза. Когато разлюбят, желанието им за писане отшумява.
    Ив, твоята поетеса, щеше да е Иринакис, още ли се чудиш?!
  • 🤭Изобретателен си, едно на нула за теб!
    Но те дисквалифицирам моментално. Не е нов.
  • https://otkrovenia.com/bg/profile/jabokyt
  • С който ми изровиш ти, с него ще те оборя 😊
  • Демонстрирай ми. Сигурно сега ще изровиш най-лошия начинаещ.
  • Хахахахах, Сенд!🤣
    И за начинаещите може да се поспори. Ако искаш, ще ти демонстрирам начаса.
  • Който пише хубаво, не е добър човек, от мен да го знаеш! Добри хора са начинаещите, но хубаво пишещите, веднага ги поставят на правилното място.
  • Здравейте! Извинявам се за късното включване, но бях на работа. Не очаквах толкова много и интересни коментари. Имам опит само с хейтъри, а те нямат нищо общо с "моя" критик. При хейтърите общуването е на много ниско ниво.
    Разказчето не е по действителен случай и е вдъхновено от сайта тук. А може някъде или някога да се случи...
    Преди си мислех, че който пише хубаво е добър човек, но с времето разбрах, че не винаги е така. Хората сме различни. Затова моята героиня изненадващо печели любовта на най-яростния си Критик. Може би писането е по-добрата ни половинка от нас. А тези, които нямат тази дарба не са лоши хора, а имат други дарби, които не са открили.
    Много ми харесаха коментарите ви. Много са смислени и има истина в тях.
    Благодаря Ви!
  • Ив...- в твое потвърждение, що съм го написала това
    пп
    "Съпоставям профилното поведение с реала. Виртуалът е криво огледало: често отразява това, което искаме да сме и по тоя начин ни прави лоша услуга, защото започваме и сами да си вярваме."

    градивен критик - критик, критик, ала и той душа носи - хем разбира от бездарни поетеси, хем от надарени жени 😅
  • "Казвам ти дъще - сещай се снахо" ! Всяка жена е "Ева" на ента степен ! След като е убедила мъжа да вкуси от "ябълката" на познанието защо да не провери , колко го е "усвоил знанието" а?! "Проверката е висша форма на доверие"! Смея се с глааааааааас! Катяяяяя ще се събере "ВЖС" "Висшия женски съвет" И ще те на кажат 100 дена пости без комп да знаеш! Как може да издаваш женски тайни а! Жените обичат да се правят на глупави , а после в тайният си душевен конфорт да празнуват победата! Капучино Кате и всичко ще си кажеш! Усмиииих!
  • Интересно поднесено...Ами от талант до бездарие едва ли има и една крачка, а кой не иска да чуе ласкава дума за творбата си....
    После, винаги е необходим един грешник, бездарник в случая, за да видим колко сме праведни, талантливи демек, А за ''критикът'' вратичката е посочена в разказа....Много истинско
  • Тайните ни са различни, понякога разкриването им е непоправимо, но в някои случаи отварят нови усещания в самите нас. Тя е знаела кой е той, докато Той вече е избрал да я "пренебрегне", като спре да чете бездарните ѝ творби.Очакванията ни ни подвеждат и водят до разочарования, но зад русокосата хубавица скриваща истинската същност се крие личност към която Критикарят е изградил душевен пристан. Критикуването е полезно най-вече отправено към самите нас, към другите трябва да е с такт и премерено, ако искаме да насочим в положителна насока нещата, иначе дистанцията се увеличава. Междувпрочем много подходящо и точно за този сайт.
  • Е, може буквално да се каже, че поезията ги е събрала. Бездарието върши чудеса! В дадения случай.
    Колкото до талантът, да, даден е от Господ. Само дето не мисля, че той може да сътвори нещо толкова нелепо като бездарна поетеса, но пък интересна жена. Направо ми бие на машинация. Талантът си ходи с идиотизъм, коварство, неврастения и лудост, но не и с покорство под венче от бели маргарити.
    Хубав разказ, Катя. Имаш интересни хрумвания.
  • Ние сме точно такъв пример, какъв коментирах
  • Пепи, ти днес си дашна на примери
    Няма лошо в секса, дали ще е много или малко също, стига да е взаимно, с кеф и удоволствие, но хваленето с него си е друга болест
    За мнозина е важно да се шуми около тях, да не ги забравят. И тук има примери бол такива - коментира уж нещо, ама като се зачетеш, той/тя писал за себе си, за произведението нищо ( не визирам вплитане на собствени примери).
    П.П. Виртуала не е много по-различен от реала, все пак е копирал него. Преди 30 године не са липсвали позьори или пък хора, за които знаеш, че откровено лъжат за себе си, нали.
  • То и една дебеланка готвела фантастично, но много искала да стане фотомодел и се ядосвала на мъжа си, че все я спирал. "Значи не ме смяташ за красива!", сърдела се тя. Накрая се развели. Тази история току-що ми хрумна като илюстрация на проблема с писанията. Не знам при тебе истинска ли е или не, моята е абсолютно измислена! Но това няма значение. Поздравления!
  • Да, Дипи, точно това имам предвид. Знам. Същото като отъждествяването със секса при псевдомъжкарите.

    пп
    Съпоставям профилното поведение с реала.Виртуалът е криво огледало: често отразява това, което искаме да сме и по тоя начин ни прави лоша услуга, защото започваме и сами да си вярваме.
  • Ех, Пепи, така с теб можем да влезем в дълбоки води. Психологията е казала много по този въпрос
    Тук по-скоро е не до егоцентризъм, а до разбиране и разделяне на личността. Творческият импулс, поначало, върви ръка за ръка с егото, иначе нямаше да има споделяне, в това няма лошо, докато не стане крайност. Иначе нямаше да видим нито един шедьовър.
    Например има много актьори, на които харесвам играта и превъплъщенията, но са абсолютни кретени в живота. Примери бол, във всякакви посоки, жанрове и вариации - добро творчество, кофти човек и обратно.
    Катя, дано ме извиниш за разливането, ама все пак е поне малко свързано с разказа!
  • DPP (SMooth) - и аз, и се опитвам да си отговоря: защото си мислят, че светът се върти около тях и всички тях четат, слушат и т.н. Подобно публично поведение често се наблюдава и в интервюта с певци (от вс жанрове)
  • Всеки път се чудя, защо мнозина се отъждествят с творчеството си?! Ако приемем, че то е от нас, но ние не сме то, ще приемаме много по-лесно критика и коментари Личност и творчество са свързани, безспорно, но не са едно и също.
    Твоят разказ за пореден път ме наведе на тези мисли. И "никога" не бива да се казва никога, също
    Хареса ми.
  • :Много е гадничко да ти се случи точно това, което презираш, не искаш или мразиш. Животът може да бъде голям шегобиец.
    Поздрави, Ина!
  • Има някаква такава "отмъстителност" на съдбата- почти винаги ти тика под носа точно това, за което си казал - точно това- нееее, не, ама да.. А то имало и защо. Колко е хубаво, че не можем да знаем всичко и не можем да видим целия пъзел, а
Предложения
: ??:??