Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял.  Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , да отпразнуват събитието с порасналите деца , роднини и приятели.Беще приятно, разбира се,  много цветя, хвалебствени думи, а сме още живи, прошепна той с крива усмивка. Жената го стрелна укорително и настроението и се скърши.Нататък всичко отшумя и дните си тръгнаха постарому. С времето  определено не ставаха по-добри, а по-възрастни и различни.

    Всичко е временно, утешаваше се той - любовта, професията, даже земята , на която живеем. Жената, кой знае защо, се ядосваше , когато той се отплесваше да философства за живота. В очите и нямаше следа от съпричастност, съгласие или желание да разговаря. Тя си имаше своите безпокойства на тази възраст.  Дълбоко в съществото и се бе загнездила някаква безутешност, която я превръщаше в беззащитна твар. Цял живот бе отстоявала своето целомъдрие и превъзходство над дребните души. Ненавиждаше неговото олимпийско спокойствие, бохемските му залисии, поучителните тиради. При споровете, той се вкопчваше в нея като боксьор при близък бой на ринга , който  наричаха общ дом.

     Набраният яд в нея изригна неспасяемо, когато с ехидна усмивка  заяви, че животът е само игра, от която трябва да гребеш всичко с пълни шепи.  На възраженията той невъзмутимо заяви, че в житейската игра,  има много правила, но тази игра се играе без рефер. Това преля нейната търпимост и омраза превзе последния остров на добротата и отстъпчивостта.

    Той също се обиди и млъкна. Дни наред се разминаваха като чужди. Държаха се като пораснали деца, които са се сбили и сега с разбити лица и сърца се разминават настръхнали, готови отново да се счепкат  Реши да намери онази дума, с която да я срази за непростимото и отношение към него. Репетираше обръщения , едно от друго по-сразяващи. Отначало хареса "безскруполно", после -"безсърдечно", накрая се спря на "безобразно". Но тези определения не съдържаха в себе си нюанса на пренебрежението, извън всякакво приличие.Една нощ в мъчителен полусън, търсената дума изплува - "безцеремонно". Зарадван заспа.

    На сутринта, ликуващ злорадо, се накани да изстреля думичката в лицето и. После! После , в сюблимния миг, паметта го предаде. От думата беше останало само " без" и колебливи догадки за буквите "р" и "м". Беше останала дупка от изтритото и ужасът от невъзможността от припомняне.

  В съзнанието на  жената  пък  бе заседнала  прочетена мъдрост- "Наслаждавайте се на себе си, такива каквито сте, защото е по-късно , отколкото си мислите". Това "по-късно" я порази. През една тягостна нощ усети в съня си детонацията от взривяването на омразната "безутешност". Защо целомъдрените са безутешни?- запита се със спряло сърце.Извън ужасните съмнения в принципите на собствената си човешка същност  все пак трябваше да го простреля с някакво убийствено определение , което да заклеймява неговото поведение и лекомислие. Спря се на  обидното " безотговорен".

    Един ден , все пак, се срещнаха за решителното сражение. От укорителните думички , които бяха проблеснали в сънищата им и с които възнамеряваха да пронижат смъртоносно противника, бе останало само едно безлично "без", което бръмчеше в пламналото съзнание като обречена муха, оказала се в буркан.Той успя само да промълви , че дяволът си няма работа и твори зло. За добро - отвърна тя.