“Зная всичко за теб, грешко в системата. Въпреки това продължаваш да си ми интересна. Защо?”
Йоан преплете пръстите на дланите си и ги постави зад главата си, протягайки се в креслото. Изпъна петите си напред, така че прасците му да се стегнат. Изправи се и започна да пружинира върху пръстите на краката си. Раздвижването по време на смяна бе задължително и той не пропускаше ежечасово да го упражнява. Не му бяха необходими системни напомняния, той прекрасно можеше да се грижи и сам за себе си. Беше благодарен на родителите си за класическото традиционно възпитание, което бяха приложили при отглеждането му. Как иначе щеше да съзрее тъй критичен и съмняващ се във всичко наоколо?
Може би беше време да ги посети. Отдавна не беше ги виждал. Сигурно вече изкарваха новата реколта марули и репички, докато той се чудеше какво точно иска от любопитната “системна грешка”, която не излизаше от мислите му.
Да, беше хубава. Но коя ли жена в днешно време не беше? Генетичната селекция се грижеше да се ...