10.12.2014 г., 20:49

Кухо дърво

1.1K 0 2
2 мин за четене

КУХО ДЪРВО

 

            Кухо дърво, като го метнеш в камината, пуши, пуши, а огън не дава, само пепелина. Туй ми дойде наум и защо ли, кога всичко това не е, нито ново, нито странно.

            Един син на мама и тати, глезан си беше Станойчо в махлата. С дантелки му мама ръкавите правеше, а пък баща му, на нож за него скачаше. И така-така, та порасна.

            Порасна Г-н Станой Ишеретов, сдоби се с диплом, лоби и партийна позиция и току се появи в кварталното кафене, за Единната Българска Автентична Християн-Симпатична  (ЕБАХС-и) партия да ни кандърдисва.

            Като влезе, без здрасти дори да каже, залепи се до ушото на бармана и му гука-гука, дорде на оня му клепна ушото. След туй заръча по едно на всички и почна да обещава. Ний повечето от тия обещания ги бяхме чували, но Станой рече нещо ново:

            - Аз, като стана министър по 10 кубика дърва за зимата, ей   тъй на и без пари ще ви осигурявам.

За сведение на незапознатите, ний в панелките отдавна минахме на дърва, щото на ток не ни излиза сметката. Тъй че повярвахме, а бай Симо Политиката дори застъпник се писа, и ходеше и кандърдисваше за ЕБАХС-и из квартала.

            Минаха изборите, избрахме го Станойчо за депутат, а сетне и в кабинета влезе, точно на горите министър стана.

           Дойде зимата. Чакаме си ние дървата, питания към г-н Иширетов отправяме, ама не би. Яко застудя, ний пихме по една ледена водица, само на бай Симо Политиката коминчето пуши.

- Бр-е-е-е, сине майчин, пак се уреди – заловихме го за гушата, а той:

            - Сакън бе набори и мен ме прецака. Туй дето  пуши са изборните бюлетини. Три кашона ми останаха, ама хартията не бива, само пуши и ни огън, ни топло дава. Сигур е от кухо дърво.

            Тъй рече тогаз бай Симо Политиката, ама нали местни избори наближават, на пак за туй кухо дърво се сетих.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...