Още първия път, когато видя Фифи, Алекс усети издутината в панталоните си. Тя стоеше пред входа на блока, в който живееше приятелката, с която си бяха уговорили среща, и я чакаше. Той караше мотора си с бясна скорост, забеляза я още отдалеч и спря само на няколко сантиметра от нея. Втренчи се в образа на сладкото непознато момиче. Тя бе на не повече от 16-17 години, но изглеждаше поне на 19-20 от начина, по който се беше облякла. Носеше къса тъмнозелена поличка, която извеждаше на показ бедрата ù и покриваше дупенцето ù, което бе като детско барабанче. Секси черен корсет притискаше гърдите ù, които всеки момент щяха да изскочат. На краката ù се мъдреха черни елегантни, възвисочки обувки с тънки токчета. В едната си ръка държеше малка черна чантичка, обсипана с блестящи пайети. Мацката имаше права, дълга, руса коса, но не перхидролена, не толкова бяла и просташка, а в малко по-тъмен нюанс, който ù придаваше по-меко и топло излъчване. Телосложението ù наподобяваше пясъчен часовник - талията ù бе тънка, бедрата нормални, а бюстът - умерено голям, едната ù гърда стабилно пълнеше шепа. Фигурата ù бе много секси, с женствени извивки. Не бе повече от 45 килограма.

Докато я наблюдаваше, Алекс имаше чувството, че пенисът му всеки момент ще експлоадира в гащите. Представяше си как я е опънал на задна, пльоснал ù е гърдите на някоя стъклена маса и прониква в нея.

Както я оглеждаше, си мислеше, че няма да му е никак трудно да я забърше. Тя беше толкова малка, а навярно и глупава, и наивна. Щеше да я примами - да ù купи няколко парцалки, да я почерпи, да я повози на мотора и тя щеше да лапне въдицата, без много-много да му мисли. 

Той беше всеизвестен плейбой и разбивач на женски сърца. Беше хубав мъж, имаше тъмна коса и магнетични зелени очи. Тялото му бе здраво и мускулесто, резултат на многобройните часове, прекарани във фитнеса. Можеше да има всяка жена, която поиска. И ги имаше - бе като разгонен звяр - мачкаше ги, чукаше ги и минаваше към следващата. А сега много силно искаше да притежава Фифи. И, о, да, тя щеше да бъде негова. 

В този момент приятелката ù Ели излезе от входа, дойде до нея и я поздрави. След което я огледа отгоре до долу и възкликна: 

- Много си хубава! Готина пола! Яки обувки! - сипеше един след друг суперлативи към русокоската. 

Тя отговори само с усмивка - най-достойният отговор на двусмислените комплименти. Беше много по-хубава от Ели и го знаеше. А и не само от нея, но и от повечето момичета. Затова беше свикнала да ù завиждат за красотата и да я мразят, защото искаха да са на нейното място. Да се обръщат след тях, да им свиркат, да им опипват задниците, да им правят предложения за секс и общо взето да представляват интерес за мъжете. Но за добро или лошо природата не ги бе дарила с хубава външност и те изливаха цялата си злоба и завист срещу Фифи. Поради тази причина тя нямаше никакви приятелки, с изключение на това момиче. И то не правеше изключение от другите лицемерки и двулични кучки, но поне не злобееше открито, а по-скоро ù се възхищаваше. 

- Къде ще ходим? - попита Ели.

- Зад ъгъла на вашия блок са открили ново кафе. Мислех да отидем на него да го пробваме. 

- О'кей, става - съгласи се тя и двете тръгнаха. А пък после може да се разходим. Времето днес е хубаво. Не ти ли е трудно да вървиш с тези обувки? Не са ли прекалено високи? - запита приятелката йù, свеждайки очи към краката ù. 

- Ами малко ми е трудно, но се справям. Ще свикна. Все пак ги обувам за първи път. Поне не се клатя като патица и не залитам, за разлика от някои, които въобще не могат да ходят на токчета и едва пристъпват. 

- Права си. Знаеш ли, приличаш ми на танцьорка от стрийптиз бар. Само трябва да почнеш да се кълчиш и загорелите батки ще ти пускат пари в поличката - каза Ели, смеейки се.

- Ама, шматко! За такава ли ме имаш, а? - повиши обидено тон Фифи.

Нея често се случваше да я помислят за леко момиче заради начина, по който се обличаше. Тя приемаше подобни коментари лично. Да не би да означаваше, че щом си хубава, значи си лесна? 

- Не, разбира се, че не те мисля за такава - възрази веднага приятелката ù. Макар Фифи да беше сигурна, че точно за такъв тип момиче я смята. - Само се шегувам - замаза положението, като забчувството, че еляза с какъв отровен поглед я гледа хубавицата. - Оххх, имам стъпвам на земята с единия крак. Чакай малко - каза тя на Ели и спря. 

Погледна едната си обувка и изкрещя: 

- Мамка му! Тока ми е паднал, а са ми нови, слагам ги за първи път! 

- Ужас - каза съчувствено приятелката ù. На днешно време само боклуци произвеждат. И сега какво ще правим? 

- Не знам. Нямам никакви идеи. Но не можем да отидем никъде, не мога да вървя така. 

- Хайде ела да се качим догоре. Ще ти дам някои от моите обувки - предложи тя. 

- Няма как. Аз нося 40-ти номер. Ти си с по-малък, няма да ми станат. 

- Да бе, вярно, че ти беше с голям крак. Гадост! И ся кво? 

- Отде да знам аз? - нададе вой Фифи. Не мога дори да се прибера. Как ще стигна до спирката така? 

Алекс, който не изпускаше от ухо разговора на двете момичета, се приближи и каза на куклата: 

- Ей, мацка, нека те хвърля до вас. 

Приятелката ù направи физиономия. Явно йù завидя, че такъв красавец с мотор и прави подобно предложение. Фифи го погледна подзрително. Очите ù бяха с цвета на тюркоаз - сиво-сини. Щом насочи погледа си към него, му се стори, че електрически ток премина по цялото му тяло. Вгледа се в лицето ù. То беше широко, с квадратна форма. Веждите ù бяха редки, кръгло очертани, с чупка в края и правеха лика ù да изглежда овален. Носът ù бе малък, леко широк в основата. Фифи често се оплакваше от него и казваше, че го мрази, но той идеално се вписваше в образа ù. Ако имаше тесен и прав нос, щеше да изглежда несъразмерно и неестетично. Все пак природата си знаеше работата. Миглите ù бяха естествено дълги и гъсти, без да беше използвала помоща на спирала. Алекс се запита дали не са ù ги отрязали още като е била малка. Някои смятаха очите ù за опасни, заради особения им сиво-син цвят и я караха да изглежда сякаш гледа лошо. Тя ги бе подчертала с кафяв молив и те изпъкваха на фона на красивото ù лице. На клепачите си беше поставила сенки в коралов нюанс, които придаваха дълбочина на погледа ù. Устата ù беше правилно и ясно изписана, а устните – като разтваряща се розова пъпка. Беше ги намазала с гланц в прасковен цвят, който им придаваше мекота и блясък.

Алекс си представи как ги целува, облизва ги нежно с език и ги къса със зъби. 

Погледът ù като цяло беше мръснишки, но повечето си мислеха, че постоянно е намръщена. Единствено Алекс успя да проникне зад фасадата ù и да разбере какво всъщност се крие зад това малко, невинно и скромно момиченце за каквото се показваше и го мислеха останалите. Докато я  изучаваше, той забеляза, че го наблюдава с мръснишката си физиономия, и ужасно много му се прииска да клекне да му духа и в същото време да го гледа така. 

- Еми, щом ми предлагаш - съгласи се Фифи на предложението му да я закара. Гласът ù бе дрезгав и плътен и това още повече му хареса в нея. Мразеше тънките, пискливи, сладникави гласове. Правеше го главно, за да дразни Ели. Вече бе сигурна, че тя не ù е никаква приятелка. Само чакаше да обърне гръб, да злослови по нейн адрес. 

Приятелката ù се намеси: 

- Ти луда ли си? Как така ще се качиш при някакъв непознат? 

Алекс ù хвърли бърз, преценяващ поглед, от който разбра, че не бе достойна за вниманието му. Беше визуална противоположност на куклата. Нямаше толкова слаба и секси фигура. Бе натъпкана в тесни дънки, от които изскачаха паласките ù, а освен това имаше и корем. Заради килограмите в повече имаше големи гърди, които издуваха обикновената ù тъмно синя тениска отгоре, а коремът ù я издуваше отдолу. 

- Някаква по-добра идея ли имаш? - обърна се Фифи към Ели. Нямам как да се прибера. Боса ли да вървя? 

- Хайде, качвай се сладурче - кимна ù към мотора и ù подаде каската.  

Тя се поколеба. Доста. Усетил смущението ù, той я попита какво има. 

- Ами - започна неуверено тя. - Не съм се качвала на мотор досега. 

- Няма нищо страшно, сладка - успокои я той. - Сложи си каската, седни и се хвани здраво за мен. Всичко ще бъде наред. Между другото аз съм Алекс - протегна ù ръка той. 

- Кристина - представи му се и тя.

Ако Фифи знаеше какво ù предстои оттук нататък, никога нямаше да се качи при този напълно непознат за нея мъж. Но не можем да я виним. Тя беше толкова малка и неопитна. Лекомислена и по детски глупава, тя смяташе, че всичко, което лети, се яде. Не бе се сблъскала още с реалния живот, с лоши хора, не бяха я използвали и след това захвърлили. Лесно манипулативна, тя беше убедена, че всички ù мислят доброто и безрезервно им вярваше и им се доверяваше. Но животът сам щеше да я научи. 

Тя се качи, хвана се и се притисна силно към него. Той усети нежните ù гърди, топлите ù бедра и долната му глава се обади. Искаше я. Запали, даде газ на мотора и потегли. Фифи не можа да се сдържи да не хвърли триумфиращ поглед към Ели. Тя подбели очи и се пукна от яд. Сърдито запраши към входа на блока, вдигайки облак прах около себе си. 

Алекс натисна още по-силно педала на газта. Фифи се изплаши от високата скорост и се притисна още по-силно към него. Той едва се сдържаше, докато си представяше как я поваля на леглото и тя му позволява да прави с нея каквото си поиска. А той искаше да направи всичко. Да я хване за гърдите, да ù го сложи,т я да го поеме и да крещи: 

- Давай по-дълбоко! Искам го целия в мен! 

Имаше чувството, че само от тези сексуални фантазии ще свърши. 

Изведнъж малката му каза: 

- Ще ме оставиш ли тук? 

Отнесен от мръсните си помисли, Алекс не усети кога бяха стигнала на паркинга, пред завоя към блока ù. 

- Защо да те оставям тук? - върна се към реалността той. - Не живееш ли там? - посочи един от високите блокове в далечината. 

- Да, но не искам да те разкарвам - каза бързо тя. - Ще си отида до вкъщи сама, няма нужда да ме оставяш до входа и после да обръщаш. Мерси, че ме докара - завърши Фифи и понече да слезе, доволна, че е успяла да натрие носа на Ели. 

Но Алекс не можеше да позволи куклата да му се измъкне. 

- Не се притеснявай, сладурано. Ще те закарам. За мен не е никакъв проблем. Хайде седни обратно. 

- Не, наистина не е нужно - опита се да откаже отново Фифи.

- Защо толкова се съпротивляваш да не те оставя до вас? 

Тя моментално се затвори в себе си. Наведе глава и се изчерви цялата. Накрая все пак отговори. 

- Баща ми ми е забранил да се качвам в чужди коли - започна да му обяснява - или мотори - добави, посочвайки към мотора му. - И ако ме оставиш пред нас, ме е страх, че може да ме види и ще ми се кара. 

- Баща ти работи ли? 

- Да. 

- Кога се прибира от работа? 

- Към 18:30-19:00. 

- Сега е 17:00 - каза Алекс, поглеждайки скъпия марков часовник на ръката си. - Има много време дотогава. Защо не искаш да те оставя пред вас сега, нали баща ти е на работа и няма как да те види? 

- Някои от съседите може да ме види и ще му каже. 

Алекс кимна, осъзнавайки ситуацията. 

- Но ти не можеш да стигнеш до вас така - посочи обувката ù с падналия ток. Има час и половина-два, докато се върне баща ти от работа. Хайде ще отидем да ти вземем обувки, а после ще пийнем по нещо.

- Но аз не си нося толкова пари. 

- Споко, сладурче. Всичко е за моя сметка. 

- Не, не мога да приема - възрази Фифи.

- Моля те, не ми отказвай, кукло.

Той свали очилата си и я погледна с изумрудено зелените си очи. В този миг на нея ù се стори, че потъна и се изгуби в тях завинаги. Поведена от моментен импулс, тя се съгласи. Алекс се понесе към близкия мол. Там обиколиха магазините за обувки и Фифи пробва всички. Оказа прав - русокоската налапа въдицата.

Отправики модели, които й харесаха.Тя мереше чифт след чифт все по-скъпи и по-скъпи, тракаше с тънките токчета по пода и се оглеждаше в огледалото да види как й стоят на крака. 

Докато пробваше обувките, той я наблюдаваше с жадуващ поглед. В очите му проблясваше игриво пламъче. Пред очите му изникна сцената как тя е легнала по гръб, увила краката си, обути във високи токчета около ханша му, а той е застанал на четири крака, опрял ръцете си от двете и страни за опора. Мисълта да я чука само по токчета го възбуждаше толкова много. Имаше чувството, че приятелят му отдолу всеки момент ще пробие панталона му и ще се покаже от някъде.  

Накрая Фифи сведе избора си до два чифта. Едните бяха черни сатенени, с 15-сантиметров ток, които се затваряха с цип отзад и имаха малка панделка отстрани. Другите бяха изработени от еко кожа в син цвят. Височината на тока беше 12 сантиметра. Тя си местеше погледа от едните на другите и се чудеше кои да избере. 

- Избра ли си вече? - попита я Алекс.

- Ами колебая се между тези двата- посочи му поставените пред краката й чифтове. 

- Какво ще се коклебаеш, взимаме и двата щом ти харесват! Опаковайте обувките- обърна се той към продавачката. Всъщност ти трябва да обуеш едните сега, а тези ще ги хвърлим- кимна той по посока на нейните обувки.

Фифи впери поглед, изпълнен с възхита по посока на баткото. 

- Аз незнам какво да кажа! Много ти благодаря! Никой досега не е правил подобно нещо за мен! - редеше тя, гледайки го в захлас, а очите й бяха станали на понички. 

- Значи никой досега не е оценил колко си ценна и спецаиална. 

Фифи се изчерви от смущение. 

- Хайде реши кой чифт ще сложиш сега. - каза й той.

- Ами тези- посегна към сатенените обувки с панделката. 

- В такъв случай опаковайте останалия модел. 

Тя обу единия чифт, а другия го прибраха в кутия. Алекс плати на касата с платинената си кредитна карта и двамата напуснаха магазина. 

След това седнаха в един бар, поръчаха си коктейли и поведоха непринуден разговор. 

- Баща ти май те държи много изкъсо, а сладурче?- запита я Алекс. 

- Така е- потвърди Фифи. 

- Сигурно не ти дава да излизаш с момчета? 

- Дава ми. Но не трябва да са много големи, най-много 1-2 години по големи от мен. 

- На колко си години? 

- На колко искаш да бъда? - попита го тя предизвикателно. 

- Достатъчно голяма. 

- Значи съм достатъчно голяма. - малката продължи да флиртува с него.

- Така ли? Достатъчно голяма ли си за да изпълниш всичките ми желания? 

Като я загледа по-обстойно, Алекс забеляза, че има нещо детинско в изражението й.А и нямаше как да няма, все пак беше само на 15. Все още си беше дете. Но той разбра, че тя може да го задоволи, както една жена и я пожела.

Фифи не разбра как се озова в прегръдките му. Стана й неудобно от хората.  Започнаха да се обръщат и да ги гледат. Предложи му да станат. Веднага щом напуснаха заведението, се качиха асансьора. Той натисна стопа и я награби. Фифи не се отдръпна, напротив позволи му да я опипа навсякъде. Бръкна в сутиена й, взе гърдите й в ръцете си и започна да ги мачка. Докосна зърната й. Те станаха твърди. Започна да ги масажира, а тя издаваше леки стонове на удоволствие. Той я хвана за кръста, вдигна я и я подпря на една от стените. Стискайки малкото й дупе,му се прииска да й го нахака. Щом пъхна ръка под полата й, тя моментално потече. Намери вълшебното копче и внимателно започна да движи пръста си нагоре-надолу по чувствителния му връх. Тя охкаше и стенеше като разгонена кучка. Беше се надървил като овен. Искаше му се да я опъне, но взе решение да почака още малко.Имаше огромно желание да я изплющи подобаващо, а това нямаше как да стане в тесния асансьор. Пусна я на пода, защото усещаше,ч е няма да може да се сдържи, както му пъшкаше малката развратница. Прогнозата на Алекс се оказа правилна. Тя беше лесна и му се даде толкова бързо и безпроблемно. Знаеше,че също толкова лесно и бързо ще му пусне. 

Излязоха, качиха се на мотора и той я остави на същото място, където тя не

искаше да слезе, да не я види баща й.

- Искаш ли да се видим и утре, сладурано? - попита я той.

- Да- каза тя без капка колебание в гласа. Беше силно привлечена от него. 

- Как ще се разберем? Дай ми номера да ти звънна.

Фифи му издиктува телефонния си номер. Размениха си страстна целувка за довиждане .

- Хайде тогаво до утре сладка- каза й той като се метна на мотора. 

Нежно погали гърдите й и потупа дупето й. 

- До утре. 

Алекс замина, а тя се отправи към вкъщи, сияеща и щастлива, обува в новите си обувки. 

-