Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка и Григор поднесоха лицата си пред нейният безцелен поглед, грабнаха детето от ръцете ѝ. Тя инстинктивно ги протегна,но се отказа да търси рожбата си, защото едва започна да съзнава,че държи в тях цветя, които ѝ се сториха ненужни.
Любка и Григор говореха радостно един през друг...Разбра само, че не бива да се тревожи; че всичко е наред.
Настаниха я в кола-там усети, че цветята не заменят топлината на детското телце-и си го поиска.
Дадоха ѝ детето,и тя притихна на задната седалка,без да го погледне,с отпуснати на коленете лакти.
Колата спря и някой ѝ помогна да слезе с детето. Заизкачва се машинално към асансьора и зачака да щракне вратата му, докато Любка ѝ говореше за кошче, пелени, биберон ...