Кукувица
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството...
Любка и Григор поднесоха лицата си пред нейният безцелен поглед, грабнаха детето от ръцете ѝ. Тя инстинктивно ги протегна,но се отказа да търси рожбата си, защото едва започна да съзнава,че държи в тях цветя, които ѝ се сториха ненужни.
Любка и Григор говореха радостно един през друг...Разбра само, че не бива да се тревожи; че всичко е наред.
Настаниха я в кола-там усети, че цветята не заменят топлината на детското телце-и си го поиска.
Дадоха ѝ детето,и тя притихна на задната седалка,без да го погледне,с отпуснати на коленете лакти.
Колата спря и някой ѝ помогна да слезе с детето. Заизкачва се машинално към асансьора и зачака да щракне вратата му, докато Любка ѝ говореше за кошче, пелени, биберони и прочие-Григор отвори вратата към тъмната и малко страшна,без прозорци кутия, която започна да брои етажите със светлината на бутоните си, докато изскимтя на осмият етаж и спря.
Излизайки от рамката на асансьорната шахта,Тонка налетя на друга отворена врата,поспря се;и пристъпи прага към коридора.Още там ѝ взеха детето,но тя не реагира с търсене,а само въздъхна пред огледалото на портмантото. Смесица от чувства премина през тялото ѝ и тя потърси някъде да седне – намери се върху поставката за чадъри.
Любка я въведе в стая с фотьойл,поставен недалеч от бебето, което кротко спеше в детско креватче.
Вратата се отвори и две детски главици съчувствено и свойски заоглеждаха повитото спящо дете.
Беше пролет. Отнейде закука кукувица.Тонка се заслуша в унес, който накара Любка и Григор да се усмихнат облекчително.
Изведнъж Тонка бързо погледна детето си, хвана се за гърлото и с усилие преглътна...
Григор досетливо я поведе към терасата на юг – тя не беше остъклена и на нея човек усещаше простора. Услужливо я настани на малко столче и понечи да донесе вода от кухнята...
Тогава чу кукувицата – беше на терасата. Докосна лицето си, не беше сън; стоеше и броеше куканията, които бяха толкова близо, че не смееше да пристъпи,за да не отлетят... Събра смелост, отвори вратата ,и се вцепени.
Тонка стоеше в цял ръст на парапета, разперила ръце за полет; с леко приведено в устрем тяло.
Прибеля му на очите. Гласът на Тонка кънтеше еднакво с ритъма на кръвта му... Странно, в главата си нямаше нищо, освен глас на кукувица, който ехтеше с ироничен, загатващ тон и обезсмисляше всяко движение...
Тя литна, кукайки надолу, с размахани, като за сбогом ръце.
Григор изхълца отрезвително – и не дотам, наведе се над парапета и видя през мъгла простряното тяло, безжизнено застинало в детския кът на блока.
Новороденото проплака оттатък.
Навярно беше огладняло.
© Стойчо Станев All rights reserved.
